Джеф Абот - Адреналин

— Благодаря.

— Моля. — Гласът й прозвуча уморено.

— Как ме намери?

— Чрез приятеля ти Пит.

— Той не ми е приятел.

— Пит дойде в „Де Роде Принс“. Беше отчаян. Искаше да изтъргува информация срещу убежище и работодателя ти.

— И е пропял.

— Да. — Сега гласът й беше студен.

— Още ли говори?

— Млъкна.

— Какво му направи?

— Много си загрижен за един изнасилвач и робовладелец.

— Не съм загрижен за него, а за теб.

Сложих ръката си върху нейната. Тя я дръпна.

— Не измъчвай окървавената си и пребита глава с мен, Сам. Добре съм. Никога не съм се чувствала по-добре.

— Убила си го.

— Пит го заслужаваше. — Тя повдигна вежда. — Намери ли Едуард? А Ясмина?

— Намерих жена си.

Възможностите на Мила включваха и лекар. Събудих се в леглото в апартамента над „Де Роде Принс“ и видях, някакъв старец се е заел с рамото ми. Беше плешив и намръщен и дъхът му миришеше на твърдо сварени яйца.

— Ти си пълна развалина, младежо.

— Да — отвърнах и си помислих: „В много отношения.“ Обаче предпочитах да умра, отколкото да го призная.

— Заших и превързах главата ти и почистих рамото ти. Мускулът ще те боли и трябва да почива. Раната на гърба ти беше като бразда и изискваше няколко шева. Пий течности. Почивай си. Ще ти оставя болкоуспокояващи. Не злоупотребявай с тях. — Той се обърна към Мила: — Знам, че не си медицинска сестра, но поне се погрижи той да си почива.

Мила кимна. Лекарят прибра нещата си в чантата и занесе поднос с медицински инструменти в склада. Загледах се в празното пространство и се замислих какво ще правя сега.

— Гладен ли си? — попита Мила. — Хенрик направи картофена супа. Много е вкусна.

— Повече съм жаден.

Тя ми донесе студена вода и аз жадно я изгълтах. Имах чувството, че ме е блъснал автобус и после е прегазил няколко пъти тялото ми, за да гарантира големи страдания. Изпих още вода и почувствах глад. Изядох огромна купа картофена супа, поръсена със сирене „Грюер“ и парченца шунка.

Мила ме наблюдаваше, но не каза нищо. Изчака, докато се нахраня.

— Съжалявам, Сам — изрече го така, сякаш думите имаха странен вкус в устата й.

— Знам.

— Ще ми разкажеш ли какво се случи?

Обясних й. Тя слушаше мълчаливо.

— Оказва се, че Луси наистина е предателка — отбеляза, щом приключих.

— Да. — Каналът навън беше притихнал. Вслушах се в ударите на глупавото си сърце. Да, Луси беше предателка. Към мен и към родината си. Да, трябваше да сключа сделка. Бях чувал думите месеци наред от Хауъл и дори от Огъст и не им бях повярвал. Не исках да им повярвам. Няма по-голям глупак от влюбения.

Нямах нищо против да се нарека глупак. Всички сме глупаци в някой момент от живота ни. Но бях твърдо убеден, че познавам добре Луси.

Защо тя не ме уби?

Макар да лежах немощен в леглото, изпитах желание да изтичам долу, да изтръгна крановете за бира в бара, да разбия прозорците и да срутя кафявите стени. Гневът ми даваше сили въпреки болките в тялото и главата.

Защо Луси не ме уби?

Въпросът беше непосилен за мозъка и сърцето ми. Тя можеше да ми пръсне черепа. И защо не ме остави да умра в Лондон? Нямаше начин да ме обича и целият й живот беше евтин роман, продаван със зашеметяваща компетентност, сърдечни усмивки, влудяващи целувки и дълги, трепетни нощи.

— Защо те остави жив? — попита Мила, сякаш прочете мислите ми.

— Трябва да има причина.

— Детето ти?

— Скрила го е някъде. Ако мълча, че е жива, ще ми се обади и ще ми каже къде е синът ми. — Опитвах се да говоря спокойно.

— Сам, с работодателите ми можем да ти помогнем да намериш детето си.

— Луси няма да ми се обади. Синът ми е нейният жив щит. Още не сме приключили. Тя и Едуард отведоха Ясмина. Ще я намеря.

— Къде?

— Ще се обадя във Фирмата и ще им кажа. Ще предупредя и граничните власти. Може да намерят стоката на Едуард. Те имат възможности. Хауъл не ми повярва, но все някой ще ми повярва. Може би Огъст Холдуайн.

— Опитай, щом искаш, но Едуард не е глупав. Ще Дезактивира проследяващите джипиес устройства. Цигарите ще имат съвсем нови товарителници и няма начин да се проследят. Кашоните ще са с етикети на друг продукт. Митницата няма да затвори пристанището в Ротердам. Ще го помислят за шега. И щом във Фирмата те смятат за предател, ще си помислят, че предупреждението е лъжа или отвличане на вниманието. Приятелят ти ще бъде прецакан.

Мила беше права.

Хауъл се интересуваше много повече кой ми помага, отколкото от фантомната стока. Търси някаква организация на име „Новем солес“. Мисли, че ти членуваш в нея.