Джак Кърли - Един от 100

— След като не сте познавали приятелите му, сигурно не сте познавали и неговите врагове.

— Джералд нямаше врагове. Беше толкова… толкова дружелюбен. Все се смееше и разказваше анекдоти… — Тя печално се усмихна. — Една приятелка ми каза: „Тери, като го слушам, устата ме заболява от смях.“ Никой не можеше да му се разсърди, детектив Нотилъс.

Хари сключи пръсти зад главата си, облегна се още по-назад:

— Обаче през май сте му се разсърдили и сте подали оплакване срещу него, задето ви е завлякъл с единайсет бона.

Тери стисна клепачи, отново отвори очи:

— Ами… разбирате ли… каза ми, че му се предоставя възможност за бизнес, каквато се случва веднъж в живота, обаче трябвало да инвестира четиринайсет хиляди долара, за да печели най-малко седемдесет хиляди годишно. Казах му, че имам само единайсет, а той отговори, че може би ще му свършат работа.

— Обясни ли за какъв бизнес става дума?

Отнякъде се чу приглушено тупване, сякаш нещо падна на пода. Тери подскочи.

Хари се приведе към нея, изгледа я подозрително:

— Има ли някой друг в апартамента?

— Не. — Тя отново запали цигара. — Това е котаракът ми Пухчо. Много е непохватен, все събаря разни неща от первазите и полиците. Глупаво животно.

Ослушахме се, но шумът не се повтори. Партньорът ми отново се облегна на канапето:

— Джералд каза ли ви защо са му парите?

— Да. Беше нещо свързано с взаимодействието между компютрите. Обясни, че понякога тези машини не се „разбират“ помежду си. Някакъв негов приятел бил изобретил устройство, което да ги направи съвместими. Повярвах му, защото в службата непрекъснато имаме подобни проблеми с компютрите.

— Запозна ли ви с този приятел? Каза ли ви името му?

— Не, обаче аз безрезервно му вярвах.

— След като му дадохте парите, той започна да ви посещава все по-рядко, нали?

— Ами… беше много зает. — Тя сведе поглед. — Да.

— После ви е казал, че работата се е провалила.

Тери въздъхна:

— Обясни, че друга компания ги изпреварила с патентоването на същото изобретение, дори назова името й — „Интел“. Поразпитах специалиста, който поддържа компютрите в службата. Той отговори, че не е чувал „Интел“ да са патентовали подобно изобретение, изобщо не се занимавали с такава дейност. Тогава подадох оплакването. — Тя подсмръкна, извади от джоба си розова носна кърпичка, избърса сълзите си.

— Но след седмица сте оттеглили молбата си.

— Ами… той най-после ми каза истината.

— А именно?

— С парите, които му дадох, купил дял от пратка кокаин — все едно са акции на борсата, нали разбирате? Излъгал ме, тъй като знаел, че никога няма да се съглася да участва в сделки с наркотици. Престанал да идва у нас, защото се срамувал.

— Така значи — инвестирал в доходна сделка.

— Доходна ли? Друг път! Спомняте ли си малкия самолет, дето се разби при Сараланд? Именно с него са пренасяли дрогата. Кокаинът изгоря, загубихме парите.

Спомних си инцидента — пилотът на самолета „Чесна 180“ не бе изчислил правилно колко гориво ще му е необходимо, машината не могла да се приземи и паднала върху дърветата. Само че в полицейския доклад за катастрофата не се споменаваше нито думичка за наркотици. Или Нелсън е бил изпечен лъжец, или Тери Лосидор — лесна жертва. Може би и двете.

Разбира се, имаше и трети вариант — тя да ни премята.

— Още един въпрос, госпожице Лосидор. Хари подкупващо й се усмихна. — Как се запознахте с Нелсън?

За миг тя се поколеба, сетне отвърна:

— За пръв път го видях в „Ловен клуб“, едно заведение близо до аерогарата.

„Ловен клуб“ беше бар, посещаван от необвързани мъже и жени; на стените висяха седла и ловджийски рогове, сервитьорите носеха ливреи и бомбета. Имал бях няколко тежки запои във въпросното заведение, но това беше отдавна, преди да ми дойде умът в главата.

Хари забеляза колебанието й, въпросително вдигна вежда:

— Сигурна ли сте?

— Разбира се. Обаче все му забравям името на този бар.

— Кой пръв установи контакт?

— Моля?

— Вие ли го свалихте или той вас?

— Бях с приятели, Джери седеше на бара. Случайно го погледнах, той ми намигна и… нали се сещате…

Хари приключи разпита, станахме да си вървим. Тери ни изпрати до вратата.

— С него бяхме много близки, преди да се случи това с парите. — Тя отново избърса сълзите си. — Бяхме влюбени. Джери казваше, че с мен се чувства както никога досега.

Неволно си представих как Нелсън я е възседнал и я чука, сякаш мели жито, а наивницата си въобразява, че е причина за необикновената му потентност. В действителност на него му е писнало, държи го само мисълта за парите й. Чука я до изнемогване, после се насилва да се представи, че лети, изпразва се и заспива върху чаршафа, овлажнен от пот, който вече намирисва.