Джак Кърли - Един от 100

Вече знаехме, че е била танцьорка в заведение, ала сега бе напълняла и ставаше само да сервира питиета на клиентите, които навремето е съблазнявала с пищните си форми. Заварихме я тъкмо когато тръгваше на работа — носеше вехти черни обувки с висок ток, минипола noire и черен дантелен сутиен, който заплашваше да се пръсне под напора на тежките й гърди. Червеникавата й, ситно накъдрена коса, обрамчваше грубовато лице, което някои биха нарекли „привлекателно“, други — „конско“ в зависимост колко напреднала беше нощта и консумацията на алкохол. С Хари се облегнахме на ръждясалата таратайка пред караваната, докато Били Месър палеше цигара от цигара, пропъждаше невидими насекоми и разказваше за племенника си — гласът й бе необичайно прелъстителен, все едно беше втора Тина Търнър.

— Горкичкият Джери го биваше само за едно — леглото. Беше хубавец. И умен, по-точно хитър. Държеше се така, все едно го чака кариера на прочут модел. Можеше и да стане, само че беше голям канап. Ама и така изкарваше добри пари — чукаше се и с мъже, и с жени; много-много не подбираше, щом му плащаха. Веднъж го попитах: „Джералд, как можеш да обръщаш резбата?“ Знаете ли какво отговори? Каза, че усещането е едно и също, затова му е все едно. „Как така същото?“ — почудих се. „Ами ей така, не чувствам нищичко, лельо Били“ — рече ми. И знаете ли още какво каза?

— Какво? — зяпна я Хари — очевидно беше възбудила любопитството му.

— Че е голям майтап, задето хората го мислят за толкова добър в леглото, защото, нали се сещате, можел да се чука много дълго. Обясни, че като не чувстваш нищо, нищо не е в състояние да те накара да спреш. Поинтересувах се дали има нещо, което да го накара да… да му стане хубаво. Отвърна, че му се случвало, ако непрекъснато си мисли, че лети. — Тя печално поклати глава, плесна поредното въображаемо насекомо. — Чували ли сте нещо по-шантаво?

Предстоеше ни да разпитаме Тери Лосидор, жената, която беше подала оплакване срещу Нелсън; тя живееше в другия край на града. Хари шофираше, аз се бях излегнал на задната седалка и говорех на тила му. Чувал съм хора да казват, че най-продуктивните мисли им идват, когато са под душа или в тоалетната; за мен пък задната седалка на колата е източник на творческо вдъхновение. Като малък, когато у дома започнаха трагедиите, на пръсти излизах от къщата, скривах се в нашата кола, прекарвах нощта в неспокоен сън и едва призори се връщах в леглото. До ден-днешен се успокоявам, като се излягам на задната седалка, подпирам глава на скръстените си ръце и наблюдавам как встрани пробягват сгради и върхове на дървета. Хари няма нищо против необичайното ми медитиране — той обича да кара, въпреки че е ужасен шофьор.

— В сравнение с мен сигурно си виждал двайсет пъти повече жертви, убити от ревност — промърморих. — Възможно ли е човек, побеснял от гняв, да действа като хирург?

— Без значение е, братле. Разни хора, разни престъпления.

— Все пак се опитай да си спомниш колко убийци са били толкова прецизни.

Хари изръмжа — мрази разговорите, когато шофира; за разлика от него аз предпочитам да размишлявам на глас. Той неохотно вдигна дясната си ръка, сви палец и показалец, обозначавайки нула:

— Виждал съм кланета и дранета, Карсън. Петдесет прободни рани, дори осемдесет. Жертви, пребити с безброй удари с чук. В един от случаите убиецът беше изстрелял цял пълнител в жертвата, след което презаредил и отново започнал да стреля.

— Тъкмо за това ми е думата. Гневът замъглява съзнанието. А Нелсън въобще не е обезобразен.

— Поправка — тялото му не е обезобразено. Друг е въпросът какво се е случило с главата. Ако питаш мен, може би онзи я използва като мишена при упражнения по стрелба. Или пък я е смазал на пихтия.

На поредния светофар до нас спря камион. Шофьорът във високата кабина разсеяно ни погледна и се облещи, като видя на задната седалка да лежи човек със спортно сако и вратовръзка. Намигнах му, той извърна очи.

— Гневът се излива върху главата… лицето символизира целостта — промърморих. — Има логика. Къде сме?

— На Еърпорт Роуд. Май не си много убеден.

— Ако главата е била целта на престъпника, защо не е избягал, щом се е озовала в ръцете му, а после на спокойствие да си изкара яда на нея. Което пасва на твоето предположение. Обаче той не бяга, а пише разни послания върху трупа. Може би именно затова го е измъкнал от храстите на осветеното място.

— Да допуснем, че именно това го възбужда.