Джак Кърли - Един от 100

— Съгласен съм, но защо не се е „изказал“ върху главата?

— Уместен въпрос. Може да подражава на Фарли.

Фарли Трейнър беше превъртял счетоводител, който с нож изписваше послания върху жертвите си — съвършено непознати хора — за да им каже колко ги мрази заради онова, което са му причинили. В умопомрачението си той твърдеше, че след като мъртвите надничат от телата си, той трябва да пише отзад напред, за да ги улесни при четенето.

— Не се връзва, ако според него главата е олицетворение на личността… Хей, пешеходец ли блъсна?

— Кофа за смет… Ами ако надписът е послание към нас, ченгетата? Курви и плъхове… Нали знаеш, не сме любимци на цялото население.

Но аз не бях склонен да се съглася толкова лесно:

— Буквите са толкова дребни, че скоро нямаше да се виждат, особено след като плътта започнеше да се разлага в тази горещина. Ако посланието е толкова важно, защо не е написано с черен маркер и с големи букви?

— Прекаляваш с абстрактните теории, Карс. Колкото и да ми е неприятно, донякъде съм склонен да се съглася със Скуил — май наистина е убийство за отмъщение.

— Отмъщението се извършва в пристъп на гняв. Ако престъпникът е бил разгневен, то е изразил чувствата си по много странен начин.

Още размишлявах дали е възможно вбесен човек да действа хладнокръвно и с прецизността на опитен хирург, както и за злополучното си запознанство с доктор Даванъл, когато под колелата захрущя чакъл — преминавахме по алея за коли. Хари каза:

— Пристигнахме, братле. Ама изобщо не е каквото очаквах.

Пред жилищния блок на Тери Лосидор бяха паркирани няколко биймъра плюс други марки автомобили, предпочитани от младите хора, заемащи високи длъжности. В градината около сградата бяха засадени мирти, палми и красиви азалии. Около плувния басейн се изтягаха неколцина мъже и жени със слънчев загар. Не видях нито едно дете.

— Май има известна разлика между селището с каравани и квартала на млади несемейни юпита — промърмори Хари. — Все едно е нагледно представяне на теорията на Дарвин.

Тери отвори и ни покани в жилището си, без да поиска да се легитимираме — или й вдъхвахме доверие, или ни очакваше. Имаше широко грозновато лице, зелените й очи се стрелкаха като изплашени птички. Беше пълничка, но се движеше грациозно. Направи ни знак да седнем на оранжевото канапе, запали цигара и се настани срещу нас. По телевизията излъчваха едно от предаванията, които партньорът ми нарича „шоу на увредените хромозоми“. Въпреки че Тери не издаваше тревогата си, усетих, че е изнервена, което не беше изненадващо, а нормална реакция при посещението на ченгета. Жилището беше чисто, мебелите — евтини, но добре съчетани, въпреки цигарения дим в дневната миришеше на освежител за въздух с аромат на лимон, от домакинята лъхаше на сапун — очевидно преди малко беше взела душ. Готов бях да се обзаложа, че я в кухнята, я на терасата има специално сандъче за котка.

— Свързано е с Джералд, нали? — прошепна тя.

Хари кимна, Тери грабна една възглавничка и я притисна до гърдите. Той започна с елементарни въпроси, за да я накара да се отпусне. Научихме, че е трийсет и три годишна и работи в счетоводството в местна фирма за товарни превози. Живеела тук от три години — не се допускали хора с деца, но домашните животни били разрешени. Водата в басейна била прекалено наситена с хлор… Докато я слушах, си мислех, че шофьорите, с които работи, сигурно я взимат на подбив заради носовия й говор.

Хари заговори за Нелсън, но отново търсеше заобиколни пътища, за да възкреси спомените й. Седях мълчаливо и използвах едногодишния си опит като детектив, за да идентифицирам космите върху канапето — дълги и бели, очевидно от ангорска котка.

— Познавахте ли добре господин Нелсън? Мисълта ми е знаехте ли нещо повече за миналото му, приятелите и семейството му, за хобитата му и прочие?

— Тези подробности не бяха важни, детектив Нотилъс. Беше ни хубаво заедно, говорехме само за бъдещето. Друго не ме интересуваше.

— Не ви интересуваше или той не ви разказа нищичко за себе си? — Хари разхлаби вратовръзката си, разтърка схванатата си шия, облегна се на канапето. Действа различно от другите ченгета — привежда се, когато задава маловажни въпроси, преструва се на безразличен, преди да попита нещо важно.

Тери извърна поглед:

— Няколко пъти го попитах за семейството му и прочие. Отговори, че не желае да говорим на тази тема, спомените били прекалено мъчителни.