Робърт Харис - Мюнхен

— Разбира се.

— Много ти благодаря.

И Дънглас затвори.

Сделка? Легат бе очаквал преговорите да се проточат и през почивните дни. Извади часовника си. Тъкмо минаваше 8:20. Той се върна на бюрото си, подпря глава с ръце и продължи да чете, но вече по-бързо, като прелистваше припряно страниците, понеже смисълът на написаното бе започнал да се оформя в съзнанието му. Фюрерът бе подкрепил тезата си с много аргументи, започвайки с все по-нарастващите нужди на Германия от храна на фона на неустойчивостта на нейната икономика и предупреждавайки за уязвимостта на Третия райх от международни търговски санкции и прекъсвания в снабдяването.

Единственото средство за противодействие, което на някои може да се стори неосъществима мечта, е придобиването на повече жизнено пространство…

Пространството, необходимо за реализирането на нашите цели, може да се търси единствено в Европа…

Въпросът не е да увенчаваме населението си, а да придобием пространство за развитие на земеделието…

Проблемът на Германия може да бъде разрешен единствено с използване на сила…

Ако Фюрерът е още жив дотогава, той е твърдо решен да преодолее проблема с жизненото пространство на Германия до 1943–1945 г. най-късно…

Легат се върна на първата страница. 5 ноември 1937 г. Преди по-малко от 11 месеца.

Присъединяването на Австрия и Чехословакия в рамките на Германия ще ни даде от военнополитическа гледна точка съществено предимство, понеже ще означава по-къси и добре охранявани граници, освобождаването на сили за други цели, както и възможност за създаване на нови военни части до около 12 дивизии, т. е. една дивизия на милион души численост на населението.

Втората част от протокола отразяваше последвалата дискусия. От нея ставаше ясно при внимателно четене между редовете, че двамата военни командири — Бломберг и Фрич, — както и външният министър Нойрат, са изразили безпокойство относно практическата осъществимост на Хитлеровата стратегия: френската армия била твърде силна, отбранителните съоръжения по чешката граница — твърде внушителни; немските моторизирани дивизии — твърде слаби…

Легат си даваше сметка, че оттогава и тримата са били отстранени от заеманите постове и заменени с Кайтел, Браухич и Рибентроп.

Той бутна стола си назад. Хартман беше прав. Министър-председателят непременно трябваше да научи това, преди да подпише споразумението. Легат напъха документа обратно в плика.

В ъгловия кабинет той се обърна към Джоун:

— Би ли ми направила една услуга? Премиерът и останалите трябва да се приберат до половин час. Би ли се погрижила от хотела да им приготвят нещо за вечеря?

— Добре, ще видя какво може да се направи. Нещо друго?

— Да. Би ли предала на сър Александър Кадоган във Външното, че е у мен.

— Кое е у теб?

— Не е нужно да знаеш повече. Той ще разбере.

— Ти какво ще правиш в това време?

Легат отключваше една от кутиите с документи.

— Отивам обратно на конференцията. Тук има един документ, който мисля, че премиерът трябва да види.

Той премина къде ходом, къде на бегом по коридора. Не изчака асансьора, а изтича по стълбите, прекоси с маршова стъпка фоайето и се гмурна в топлата мюнхенска вечер.

Хартман превеждаше „допълващата декларация“ от английски на немски — всякакви въпроси, възникнат в хода на предаване във владение на територията, да се разглеждат в рамките на компетентността на международната комисия, — когато вдигна глава и видя Легат, който крачеше целеустремено към залата на британската делегация. В ръката си държеше малка червена кутия.

В залата беше само Дънглас. Той изгледа учудено Легат.

— Не ти ли казах, че се връщаме в хотела?

— Нещо възникна. Трябва да говоря спешно с премиера.

— Ами може да се опиташ, но той е още на срещата с другите лидери.

— Къде са?

Дънглас повдигна леко вежди — единственият знак, че е силно развълнуван — и посочи с пръст вратата в края на коридора. Приличаше на отвор на кошер — вътре непрекъснато влизаха и излизаха хора, други чакаха отвън.

— Благодаря.

И Легат тръгна нататък. Никой не се опита да го спре.

Четиримата присъстващи държавни глави се съгласяват и приемат, че предвидената в подписаното днес споразумение международна комисия включва държавния секретар на германското Министерство на външните работи, британския, френския и италианския посланик, акредитирани в Берлин, както и посочен от правителството на Чехословакия неин представител.