Робърт Харис - Мюнхен

След това Фюрерът продължи:

Целта на германската политика е да осигури и да запази расовата общност и да способства за нейното разширяване. Германската расова общност обхваща над 85 милиона души и поради техния брой и тесните граници на жизненото им пространство в Европа представлява плътно расово ядро, каквото не може да се срещне в никоя друга държава и каквото предполага правото на по-широко жизнено пространство, отколкото при други народи…

Легат престана да чете и се огледа. Зад него телефонът на нощното шкафче звънеше.

Във „Фюрербау“ нещата най-после бяха потръгнали. Вратата към кабинета на Хитлер зееше отворена. Хартман видя Аштън — Гуоткин да излиза от там, следван от Малкин. На тяхно място влязоха Франсоа — Понсе и Атолико. В галерията около ниските масички, в светлите петна на лампите, креслата бяха придърпани едно към друго и разни официални лица седяха на групи, сгърбени над купища документи. Той видя Ерих Корт в центъра на една такава група; сигурно бе дошъл същия следобед от Берлин. Даладие беше единственото изключение от цялата тази трескава активност. Той сякаш напълно се бе изолирал от случващото се, седеше сам в един ъгъл и пушеше цигара; на масата пред него имаше бутилка бира и чаша. Единственият, който не се виждаше, бе Зауер. Къде ли бе отишъл? Хартман намираше отсъствието му за заплашително.

Той обиколи първия етаж, като се озърташе да го види някъде. В голямата зала до помещението на френската делегация креслата и столовете бяха преместени до стената и беше оформен импровизиран офис с пишещи машини и телефонни апарати. От другата ѝ страна беше банкетната зала. През отворената врата Хартман видя дълга застлана с бяла покривка маса, подредена за шейсет души. Сервитьори влизаха и излизаха забързано, понесли бутилки и чинии с храна; цветарка подреждаше сложен букет в средата на масата. Явно се готвеше пищен прием. Вероятно празничен, което показваше, че вече са близо до споразумение и на него почти не му остава време. Всичките му надежди бяха в Легат. Но какви надежди бяха това? Никакви, призна си с горчивина той.

Когато завърши обиколката си и се върна обратно в галерията, Корт му подвикна:

— Хартман, добър вечер! — Стана от мястото си — в ръката си държеше някакви страници. — Имам нужда от уменията ти. Би ли бил така добър?

Той посочи с глава към един усамотен кът, където се виждаше празна маса. Щом седнаха, Корт попита тихо:

— Е, как мина? Успя ли да се свържеш с твоя приятел?

— Да.

— И?

— Обеща да говори с Чембърлейн.

— Ами тогава да побърза! Почти сме на финала!

Хартман го изгледа ужасено.

— Но как е възможно? Аз си мислех, че конференцията ще продължи поне още един ден!

— Така беше по план. Но бих казал, че в лицето на достопочитаемия Невил Чембърлейн Фюрерът най-после си намери достоен опонент. Старецът го подхлъзна в такова тресавище от най-дребни подробности, та в един момент той реши, че не издържа вече. Ето защо всички нерешени въпроси остават за доизясняване след конференцията от международна комисия, излъчена от четирите велики сили. По този начин всяка от страните може да се представя за победител.

Хартман изруга и наведе глава. Корт го потупа с длан по коляното.

— Горе главата, скъпи друже. И на мен ми се повдига от тази история толкова, колкото и на теб. Но ние ще се прегрупираме и един ден ще опитаме отново. Междувременно те съветвам да не гледаш чак толкова погребално. В гениалността си Фюрерът ще приобщи три милиона наши сънародници към Райха, без да гръмне една пушка. Намръщената ти физиономия е крайно неуместна и ще бие на очи. И така — повиши глас той, опитвайки се да звучи делово, — тук има едни документи за превод.

Той прелисти страниците в ръката си и измъкна няколко, после прочете с ехиден тон:

— „Допълнения и съпътстващи декларации относно малцинствата и състава на международната комисия.“ Май нашите британски приятели са единствената нация, която повече си пада по бумащината от нас.

Легат вдигна внимателно телефонната слушалка.

— Ало?

— Хю?

— Да?

— Тук е Алек Дънглас.

— Алек! — възкликна облекчено Легат. — Какво става там?

— Като че ли се очертава сделка.

— Господи! Толкова бързо…

— Хитлер кани всички ни на някакъв ужасен тевтонски банкет, докато документите бъдат подготвени за подпис, но премиерът смята, че това ще направи лошо впечатление. Би ли ни организирал вечеря в хотела? най-късно в девет се махаме от тук.