Робърт Харис - Мюнхен

— И ти искаш да кажеш това на министър — председателя?

— Да, и не само да му го кажа. А да му покажа доказателства. Те са тук. — Той се потупа по гърдите. — Какво, смешно ли ти е?

— Не, не ми е смешно. Смятам просто, че си наивен. Де да можеше нещата да са толкова прости!

— Прости са. Ако тази вечер Чембърлейн откаже да преговаря под натиск, то утре Хитлер ще нахлуе в Чехословакия. В момента, когато издаде заповедта, всичко ще се промени, а ние от опозицията, в армията и другаде, ще се справим с Хитлер.

Легат скръсти ръце и поклати глава.

— Боя се, че в този момент ме изгуби за слушател. Искаш моята страна да обяви война на Германия, за да попречи на три милиона германци да се върнат в родината си, само защото ти и твоите приятели сте щели да разкарате Хитлер? Ха, нека ти кажа, че от всичко, което видях днес, той ми изглежда доста добре окопан във властта.

Той се спря дотук, макар да имаше още много какво да каже. Можеше например да пита Хартман вярно ли бе, че той и неговите приятели възнамеряват — както бяха пояснили техните емисари в Лондон през лятото — да задържат Австрия и Судетската област, дори ако Хитлер бъде свален от власт, а също и вярно ли бе това, че тяхната цел е да върнат кайзера. Тогава какво щеше да прошепне на баща си следващия път, когато го навестеше сред морето от бели каменни кръстове в онова военно гробище във Фландрия? Усети тръпка на раздразнение. Нека просто да подпишем проклетото споразумение, да се качим обратно на самолета, да се махнем от тук и да ги оставим да се оправят.

Електрическите лампи започваха да светват. Гирлянди от ефирни китайски фенерчета, провесени между стълбовете от ковано желязо, засияха с мека светлина в сгъстяващия се мрак.

— Няма ли да ми помогнеш? — попита Хартман.

— Ако искаш от мен да ти уредя лична среща с министър — председателя, ще трябва да ти откажа, това е просто невъзможно. От друга страна, ако имаш някакво доказателство за амбициите на Хитлер, за което той трябва да знае, то, да, ако ми го предоставиш сега, ще се погрижа да стигне до него.

— Преди да е подписал Мюнхенското споразумение?

Легат се поколеба.

— Стига да има такава възможност, да.

— Даваш ли ми честна дума, че ще се опиташ?

— Да.

Няколко секунди Хартман го гледа в упор. Накрая вдигна от масата „Дер Щюрмер“ и се скри зад него, докато със свободната си ръка започна да разкопчава ризата си. Легат се изви на коравия метален стол и огледа още веднъж бирарията. Всички бяха заети със собствените си забавления. Но от ниските храсти наоколо може би ги наблюдаваха произволен брой очи. Хартман сгъна вестника и го плъзна по масата към него. После каза:

— Трябва да тръгвам. Ти остани и си допий бирата. Най-добре би било оттук нататък да се правим, че не се познаваме.

— Разбирам.

Хартман се изправи. Внезапно на Легат му се прииска да не се разделят така. Той също стана.

— Наистина оценявам, всички оценяваме рисковете, които поемате ти и колегите ти. Ако тук стане опасно и трябва да напуснеш Германия, обещавам, че ще се погрижим за теб.

— Не съм предател. Никога няма да напусна Германия.

— Знам. Но офертата ми си стои.

Двамата се ръкуваха.

— Допий си бирата, Хю.

Хартман се обърна и тръгна по чакъла обратно към заведението; високата му фигура се провираше несръчно между масите. Щом отвори вратата, топлата светлина отвътре обля за миг двора, после вратата отново се затвори и той се скри от поглед.

Легат седеше неподвижен и наблюдаваше мушиците, танцуващи около градинските фенери. В топлия вечерен въздух се носеше силна миризма на лавандула. След няколко минути той внимателно разгърна с два пръста страниците на вестника. Вътре, до репортажа за арийските девици, изнасилени от евреи, имаше жълт плик без надпис. Ако се съдеше по теглото му, съдържаше около две дузини страници. Той сгъна „Дер Щюрмер“, изчака още пет минути и стана от масата.

Запровира се между масите с пиячи на бира, мина през задименото помещение и през вратата в другия край излезе на улицата. Прозорците на огромните административни сгради светеха ярко, създавайки впечатление за трескава дейност, за ударна, целенасочена подготовка. Той закрачи припряно към Кьонигсплац. Когато се приближи до сградата на Национал-социалистическата партия, на тротоара пред нея излязоха група униформени партийни работници. Докато ги заобикаляше, чу един от тях да казва: Das kann nur ein Englander sein. Това може да бъде само англичанин. Взрив от смях. На гранитния площад, от пилони с височина колкото шестетажни сгради, осветени от прожектори, бяха провесени чифт знамена със свастики. Право напред се виждаха очертанията на „Фюрербау“. Легат се запита дали не е редно да се върне на конференцията. Предвид онова, което носеше в себе си, рискът беше твърде голям. Сви вдясно между двата Храма на честта и след няколко минути вече буташе пред себе си въртящата се врата на „Ретина Паласт“. Във фоайето струнен квартет свиреше „Приказки от виенската гора“.