Джеймс Туайнинг - Черното слънце

— Ако някой може, това е Лаше — отвърна Том.

— Можех да му простя — каза Елена Вайсман. Гласът й беше напрегнат, почти истеричен. — Обичах го. Щях да му простя всичко, ако ми беше казал.

Държеше пистолет — един от няколкото в тайната стая.

— Дори това — продължи тя и вдигна очи към небето. Гласът й се извиси в отчаян вик. — Можеше да ми кажеш!

И внезапно Елена Вайсман пъхна черното дуло на пистолета в устата си, размазвайки яркочервеното си червило.

— Не! — извика Том и се хвърли да избие оръжието от ръката й, преди да е натиснала спусъка.

Но вече беше късно. Тилът й избухна в кървава мъгла и тя се свлече пода.

Щабът на ФБР, клон Солт Лейк Сити, щата Юта

6-и януари — 08:17

Пол Виджиано си наля още една чаша кафе от автомата. На стъклото беше останала тъмнокафява следа там, където кафето се беше изпарило, откакто сутринта бе направена последната кана. Течността беше черна и гъста като петмез. С прецизността на учен той отмери доза и половина сметана, добави една внимателно изравнена чаена лъжичка захар и разбърка кафето точно три пъти.

После, доволен от свършената работа, се обърна към шерифа Хенеси и адвоката му Джеремая Уолтън. Адвокатът беше жилав и агресивен, със слабо лице, гърбав нос и хлътнали бузи и, изглежда, не му беше удобно на пластмасовия стол, защото току преместваше тежестта си от едната страна на другата. Бейли седеше срещу тях от другата страна на разклатената маса, гледаше враждебно Хенеси и държеше неподвижно писалката си над тефтера.

— Приеми истината, Хенеси. Всичко свърши — каза Виджиано. Опитваше се да говори спокойно, но всъщност едва сдържаше вълнението си. Преди три дни се беше чудил какво да прави с живота си, а сега ръководеше разследване на масово убийство. Беше странно как лошият късмет на друг може да се окаже щастливата случайност, за която се молиш. — Измамата ти е разкрита, затова по-добре ни кажи какво знаеш и улесни нещата за себе си.

Хенеси се вторачи във Виджиано и за стотен път избърса потта си с мръсната си носна кърпа.

— Клиентът ми настоява за имунитет — с превзет, пронизителен носов глас се обади Уолтън, адвокатът, и разтърка меката част на дясното си ухо с палец и показалец.

— Клиентът ти да върви по дяволите. Там има двадесет и шест трупа — троснато отвърна Виджиано и махна с ръка към Малта, Айдахо, макар че в малката стая без прозорци не можеше да е сигурен дали градът наистина е натам. — Жени. Деца. Цели семейства. Двадесет и шест души — мъртви. Думата „имунитет“ няма абсолютно нищо общо с твоя така наречен „клиент“.

— Не разполагате с нищо срещу него. Само вашата дума срещу неговата. — Уолтън погледна Бейли. — Неволно подхвърлена забележка, направена под напрежението на момента и извадена от контекста. Той е стожер на местната общност, който става свидетел как поставят под съмнение почтеността му и опетняват доброто му име…

— За невинен човек Хенеси много бързо те доведе тук — прекъсна го Виджиано.

— Клиентът ми има правото на…

— Може би си прав, по дяволите. — Виджиано сви рамене. — Вероятно в момента не разполагаме с много. Но ще намерим доказателства. — Той се наведе над масата към Хенеси. — Ще прегледаме банковите ти сметки и характеристиките ти от гимназията и колежа. Ще преобърнем дома ти с главата надолу, ще го изтръскаме и ще видим какво ще изпадне. Ще претърсим фермата, където твърдиш, че не си ходил. Ще изпратя там екип от десет криминалисти и те ще ми кажат абсолютно всичко, дори дали си пърдял там през последната половин година. Ще намерим, каквото ни трябва.

Уолтън погледна въпросително Хенеси, който само леко повдигна вежди и сви рамене, сякаш искаше да каже, че всичко е в ръцете на адвоката.

— Добре — отстъпи адвокатът и този път пощипна лявото си ухо. — Тогава искаме сделка.

— Това е най-голямото разследване за убийство в Айдахо от масовото клане край Беър Ривър през 1863 година 1 — студено му напомни Бейли, без да изпуска от поглед Хенеси, — а не обир в някоя бензиностанция.

— Най-добрата сделка е клиентът ти да избегне смъртната присъда — добави Виджиано. — Съучастие в масово убийство. Престъпен заговор. Въоръжен грабеж. По дяволите, не знам дали ще излезе от затвора до края на живота си.

— А ако сътрудничи? — попита Уолтън и облиза устни.

— Ако сътрудничи, няма да настояваме за смъртно наказание. И може би ще има шанс за условна присъда.

— В затвор с отличен режим?