Джеймс Туайнинг - Черното слънце

— Може да се уреди. — Виджиано кимна. — Но искаме всичко. Имена, дати, места.

— Настоявам за писмена гаранция от прокурора.

— Кажи ми, когато я получиш, и после ще видя дали прокурорът ще пожелае да участва в играта. Знаеш каква е процедурата.

Хенеси погледна Уолтън и той се наведе към него и прошепна няколко думи в ухото му. Шерифът се изправи и бавно кимна.

— Добре, ще говоря.

— Хубаво. — Виджиано придърпа стол, обърна го с облегалката напред и го яхна. — Да започнем с някои имена.

— Не му знам името — отвърна Хенеси. — Поне не истинското. Всички го наричаха Блонди.

— И мислиш, че той го е направил?

— Аха.

— Откъде е този човек?

— Не съм сигурен. Той се свърза с нас.

— Кои сте вие?

— Синовете на американската свобода.

— Чакай, Бил. Не се впускай в подробности — предупреди го Уолтън и нервно врътна китка.

— Защо? Не се срамувам — предизвикателно каза Хенеси и отново се обърна към Виджиано. — Да, аз съм един от тях. Защо не, по дяволите? Ние сме патриоти. — Вторачи се в очите на Бейли. — Истински американци, а не мързеливи имигранти, които продават наркотици.

— Да бе, големите патриоти! — гневно извика Бейли и хвърли писалката си върху листа. Мастилото прокапа. — Патриоти, които екзекутираха пазач в Мериленд. Ако случайно не си забелязал, тук не е Мисисипи.

— Не знам нищо за това. — Хенеси се намръщи.

— Откъде е Блонди? — Виджиано не се интересуваше от политическите възгледи на Хенеси, нито от предсказуемата, макар и разбираема реакция на Бейли.

— От Европа.

— Там живеят двеста и петдесет милиона души — сухо отбеляза Бейли.

— Казвам ви, каквото знам — изсъска Хенеси. — Не съм виновен, че не ви харесва.

— Какво искаше Блонди? — попита Виджиано.

— Някаква машина — „Енигма“. Щял да ни плати, ако му я намерим.

— Колко?

— Петдесет хиляди. Половината предварително, а другата половина при доставката.

— Съгласихте ли се?

— Че кой няма да се съгласи? Сумата си я биваше, въпреки че не за пръв път ни предлагаха пари.

— В смисъл? — попита Бейли.

— Достатъчно, Бил — отново го предупреди Уолтън.

— Блонди работеше за друг. Не разбрахме за кого и откровено казано, не ни интересуваше. Важното беше, че му трябваше нещо и ние щяхме да му го дадем. Не попита как ще го вземем, нито откъде, и винаги плащаше всичко до цент и навреме.

— Какво стана после? — настоя Виджиано.

— Той имаше планове, чертежи и всичко останало. Трима души отидоха доброволно и извършиха кражбата от музея. Чух, че всичко било минало гладко.

— Освен пазача, когото са линчували.

— Е, сигурно им се е изпречил на пътя. — Хенеси сви рамене. — Пък и един повече или по-малко — на кого му пука?

— Какъв един повече или по-малко? — Бейли скочи и този път хвърли писалката си на пода. — Хайде, кажи го. Един негър повече или по-малко, нали? — Стисна юмруци. — Кажи де!

Хенеси се ухили мръснишки, но прояви достатъчно здрав разум да не каже нищо.

— И какво стана после? — намеси се Виджиано, сложи ръка на треперещото рамо на Бейли и го натисна да седне. — След като взеха машината?

— Не знам.

— Как така? Защо загинаха онези хора, по дяволите?

— Ти ми кажи. Ти отвори вратата — отвърна шерифът хладно.

Виджиано присви очи. Вече беше изтърпял три часа през нощта с Картър, докато изясняваха случилото се. Накрая областният директор на ФБР се съгласи, че след като хората са били заключени три или повече дни, Виджиано е постъпил правилно, като се е опитал да ги измъкне колкото е възможно по-скоро, без да има представа, че на вратата е заложен капан. Както винаги, щеше да има доклад, но що се отнасяше до Картър, Виджиано не беше допуснал грешка.

— Защо ти не беше с тях?

— Какво искаш да кажеш?

— Как Блонди е успял да вкара всички, освен теб в онази стая? Знаеше ли какви са намеренията му? Затова ли не беше с тях? Сделка ли сключи, за да му помогнеш да ги примами там? Помогна ли му да ги убие?

— По-спокойно, агент Виджиано. — Уолтън гневно размаха пръст. — Няма начин клиентът ми да е знаел…

— Не — разпалено го прекъсна шерифът. — Трябваше да съм там, но онази нощ имаше буря. Нямаше как да стигна.

Виджиано отново погледна Бейли и той потвърди информацията, като кимна, макар и с нежелание.

— Размяната трябваше да е директна — продължи Хенеси. — Парите срещу машината. Разбрах, че има проблем, чак когато се появихте вие и казахте, че ще атакувате фермата.

— Според теб е било чист късмет, че ти си единственият, който го познава и все още е жив? — недоверчиво попита Бейли.