Стив Берри - Третата тайна

Мичънър реши, че е време да смени темата.

— Затова ни кажете какво знаете — подхвърли той. — Какво се случи, след като Йоан XXIII прочете тайната?

Тибор се облегна в плетеното кресло и се замисли. Мълчанието продължи няколко минути.

— Добре — най-сетне кимна той. — Ще ви разкажа какво точно се случи.

— Знаете ли португалски? — попита монсеньор Каповила.

Тибор вдигна глава. Работеше във Ватикана вече десет месеца, но за пръв път някой от четвъртия етаж на апостолическия дворец благоволяваше да му обърне внимание. При това не друг, а самият личен секретар на Йоан XXIII.

— Да, отче.

— Светият отец има нужда от помощта ви. Вземете лист и молив и ме последвайте.

Той тръгна към асансьора, придържайки се на крачка от папския секретар. Изкачиха се до четвъртия етаж в пълно мълчание. Въведоха го в папските покои. Йоан XXIII седеше приведен зад писалището, върху което лежеше дървено сандъче със счупен восъчен печат. В ръцете на папата белееха два листа.

— Можете ли да прочетете този текст, отче Тибор? — попита той.

Свещеникът пое листовете и очите му пробягаха по написаното. В първия момент не регистрира смисъла на думите, а единствено факта, че са му познати.

— Да, свети отче.

Върху кръглото лице на папата изплува усмивка. Онази усмивка, която вдъхваше надежда на милиони католици по света. Заради нея пресата го кръсти Татко Йоан, а той с удоволствие прие това прозвище. Докато Пий XII боледуваше, прозорците на папския дворец бяха затъмнени, с плътно спуснати в знак на траур завеси. Но сега капаците бяха широко отворени и топлото италианско слънце свободно нахлуваше в хладните зали. Това беше сигналът за обновление, който венецианецът папа изпращаше към вярващите, трупащи се на площад „Свети Петър“.

— Седнете ей там, до прозореца, ако обичате — каза Йоан. — Направете писмен превод на италиански, страница по страница, както е в оригинала.

Тибор изпълни задачата за около час, като през това време два пъти провери точността на текста спрямо оригинала. Когато най-после остана доволен, той подаде листовете на папата и зачака реакцията му. Папата прочете първия лист с невъзмутимо изражение на лицето. Изчете и втория, но не каза нищо.

— Това не засяга моето управление на Светия престол — тихо промълви след проточилата се пауза Йоан.

Тибор замълча, макар че тези думи му се сториха доста странни предвид текста, който току-що беше превел.

Йоан комплектува двата оригинала със съответните преводи и ги сложи в два отделни плика. След което потъна в мълчание. Тибор не смееше да помръдне. Човекът срещу него бе успял да осъществи дълбоки промени в света на католицизма, въпреки че заемаше папския трон само от девет месеца. Именно тези промени бяха една от причините, поради която Тибор прие да работи в Рим. Светът беше готов за нещо различно и Господ Бог явно нямаше нищо против. Късите пръсти на Йоан замислено опипаха брадичката, тялото му в креслото леко се залюля.

— Отче Тибор, искам да се закълнете пред своя папа и своя Бог, че никога няма да разкриете съдържанието на това, което току-що прочетохте — промълви той.

Тибор усети цялата тежест на тази молба и тържествено отговори:

— Имате думата ми, свети отче.

Влажните очи на Йоан се заковаха върху лицето му и сякаш пронизаха душата му. По гърба му пробягаха ледени тръпки и той с усилие се удържа да не скочи на крака. Папата сякаш четеше мислите му.

— Бъдете убеден, че ще сторя всичко по силите ми, за да изпълня желанията на Мадоната — прошепна главата на римокатолическата църква.

— Никога след това не съм разговарял с Йоан XXIII — промълви Тибор.

— И той не ви потърси повече, така ли? — попита Катерина.

— Не — поклати глава възрастният свещеник. — До днес. Аз спазих обещанието, което дадох пред него. Допреди три месеца.

— Какво изпратихте на папата?

— Нима не знаете?

— Само в най-общи линии.

— Значи Климент е предпочел така.

— Едва ли — поклати глава Мичънър. — Иначе не би ме изпратил тук.

Тибор махна с ръка към Катерина.

— И за нея ли важи това?

— Не — поклати глава Мичънър. — Нея аз я поканих.

Тибор го стрелна с поглед, после поклати глава.

— Съжалявам, отче, но това ще си остане между мен и Климент.

— Казахте, че Йоан XXIII никога повече не е разговарял с вас. А вие направихте ли опит да се свържете с него?

— Броени дни по-късно Йоан свика Втория ватикански събор — поклати глава Тибор. — Помня добре съдържанието на този декрет, който според мен беше неговият отговор.