Стив Берри - Третата тайна

Едва сега Валендреа си даде сметка за истинската същност на този разговор: той беше открита конфронтация, лице в лице, на двамата най-сериозни претенденти за папския престол. Отлично знаеше, че Нгови ще бъде най-големият му съперник. Разполагаше със записи на разговорите между няколко кардинали, които се бяха почувствали сигурни зад заключените врати на своите кабинети. От тях стигна до заключението, че африканецът е опасен противник — още повече че архиепископът на Найроби никога не беше афиширал желание да бъде папа. На всички въпроси в тази посока беше отвръщал с махане на ръка и деклариране на дълбоко уважение към Климент XV. Което обаче не можеше да заблуди Валендреа. Папа африканец не бе стоял на трона на свети Петър от първи век. Това би било истински триумф за Нгови, който беше пламенен националист и твърдо вярваше, че Африка заслужава повече от сегашния си статут в светата църква. А нима има по-добра платформа от този трон за прокарване на социалните реформи, на които той беше привърженик?

— Откажи се, Морис — тежко въздъхна той. — Не е ли по-разумно да се присъединиш към печелившия отбор? Мога да ти гарантирам, че няма да напуснеш като папа предстоящия конклав.

— Аз съм загрижен единствено за това ти да не станеш папа.

— Знам, че зад теб е твърдият блок на африканските духовници — кимна Валендреа. — Но те имат само осем гласа и не могат да ме спрат.

— Вярно, но тези осем гласа ще бъдат от решаващо значение при оспорван вот.

Нгови за пръв път спомена за конклава. Послание ли беше това?

Причината за посещението най-сетне му се изясни. Папата се нуждаеше от информация.

— Къде е отец Мичънър?

— В отпуск, доколкото съм осведомен.

— И Паоло е в отпуск — иронично се усмихна Валендреа. — Може би го карат заедно.

— Надявам се, че Колин има по-добър вкус по отношение на приятелите си.

— Същото важи и за Паоло.

Защо папата се интересува от Амбрози? — запита се Валендреа. Какво значение има той? Може би подценяваше немеца.

— Знаеш ли, Морис — отново въздъхна той. — Преди малко не бях искрен. Всъщност от теб ще излезе отличен държавен секретар. Ако получа подкрепата ти по време на конклава, смятай, че имаш поста.

Нгови седеше спокойно, със скръстени ръце.

— На колцина още подхвърли това захарче? — попита той.

— Само на онези, които имат влияние.

Гостът се изправи.

— Напомням ти, че апостолическият правилник забранява предизборните кампании. И двамата сме обвързани с него.

След тези думи африканският кардинал се обърна и тръгна към вратата.

Валендреа не стана да го изпрати.

— На твое място не бих се придържал толкова стриктно към протокола, Морис — подхвърли след него той. — Скоро ще се съберем в Сикстинската капела, където шансовете ти ще претърпят драстична промяна. Но това зависи единствено от теб.

Букурещ

17:50 ч.

Мичънър се стресна от почукването на вратата. Никой не знаеше, че е в Румъния, с изключение на Климент и отец Тибор.

Стана и отиде да отвори. На прага стоеше Катерина Леу.

— Как ме откри, за бога? — смаяно попита той.

— Ти сам каза, че тайните във Ватикана са единствено онези, за които човек не е чувал — усмихна се тя.

Този отговор не му хареса. Климент за нищо на света не би допуснал мисията му да стане обект на журналистическо внимание. Кой ли й беше подшушнал, че Мичънър напуска Рим?

— Почувствах се зле след срещата ни на площада — каза тя. — Не биваше да ти казвам онези неща.

— Значи си дошла в Румъния, за да ми се извиниш, така ли? — иронично подхвърли той.

— Трябва да поговорим, Колин.

— Времето не е подходящо.

— Казаха ми, че си в отпуск, и аз реших, че това е най-подходящото време.

Той я покани да влезе и затвори вратата след нея. Помисли си, че от последната им среща насаме беше изминала цяла вечност. После в главата му се появи друга, по-тревожна мисъл. След като тя знае посоката, а вероятно и целта на пътуването му, какво ли знае Валендреа? Трябва веднага да се обади на Климент и да му съобщи за този пробив в сигурността. Едновременно с тази мисъл в главата му изплуваха думите на папата, казани в Торино: „Той знае всичко, което правим или говорим“. Явно имаше предвид Валендреа. Което означаваше, че папата вече знае какво става.

— Нямаме причина да се държим враждебно един към друг — продължи Катерина. — Обмислила съм напълно онова, което се случи преди години. И съм готова да призная, че то до голяма степен се дължи на моето отношение.