Стив Берри - Третата тайна

Свещеникът го чакаше на една маса до прозореца с огледално стъкло. Трафикът и забързаните хора бяха огрени от оранжевите лъчи на залязващото слънце. Въздухът беше наситен с вечерната влага. Бистрото се намираше в самия център на града, на крачка от Площада на революцията. По тази причина салонът беше почти пълен. Тибор беше заменил черното расо с джинси и вълнено поло. Видял приближаването на двамата, той се изправи.

— Госпожица Леу е сътрудничка в моята канцелария — представи я Мичънър. — Тя ще има грижата да води записки за всичко, което бихте желали да споделите с мен. — Прибягна до тази лъжа просто защото беше решил, че Катерина трябва да чуе разговора.

— Кой съм аз, че да оспорвам решението на папския секретар — сви рамене отец Тибор.

Думите му прозвучаха бодро и дори закачливо, а в сърцето на Мичънър потрепна надеждата, че горчивината от първия им разговор се е стопила. Възрастният свещеник махна на келнерката и поръча още две бири, изчака я да се отдалечи и плъзна един плик на масата.

— Това е отговорът ми на искането на Климент — кратко поясни той.

Мичънър не посегна да го вземе.

— Цял следобед мислих — добави Тибор. — И накрая реших да напиша всичко, за да бъда точен.

Келнерката донесе две халби тъмна бира и Мичънър отпи глътка от пенливата течност. Катерина стори същото. Отец Тибор беше вече на втората халба, а празната стоеше в ъгъла на масата.

— Отдавна не бях мислил за Фатима — тихо промълви старецът.

— Дълго ли работихте във Ватикана? — обади се за пръв път Катерина.

— Осем години. При Йоан XXIII и Павел VI, а след това се върнах на мисионерска работа.

— Присъствахте ли лично, когато Йоан XXIII прочете третата тайна за пръв път? — кротко попита Мичънър, скривайки подробностите, които беше научил от писмото на Климент.

Тибор извърна очи към прозореца и дълго мълча.

— Бях там — отвърна най-сетне той.

— Папата е дълбоко разтревожен, отче — продължи да го притиска Мичънър, вече знаейки каква е молбата на Климент. — Можете ли да ми обясните защо?

— Мога да разбера, тревогата му.

— Някаква представа? — небрежно подхвърли Мичънър.

— Оттогава изминаха четири десетилетия, но и аз не съм наясно — поклати глава възрастният човек и отмести поглед, сякаш не беше сигурен в думите си. — Сестра Лусия бе свята жена, но църквата се отнесе зле с нея.

— В какъв смисъл? — обади се Катерина.

— Рим направи всичко необходимо, за да я изолира. Не забравяйте, че през петдесет и девета само тя и Йоан XXIII са знаели третата тайна. По тази причина Ватикана разреши да я посещават само най-близките й роднини, а на самата нея категорично забрани да говори за появата на Мадоната.

— Но тя участва при разкриването на тайната от Йоан Павел II през две хилядната — отбеляза Мичънър. — Седеше редом с него на подиума при публичното прочитане на текста.

— По това време беше над деветдесет, имаше проблеми със слуха и зрението. Не забравяйте, че й бе забранено да говори на тази тема и тя не направи никакъв коментар. Абсолютно никакъв.

Мичънър отпи нова глътка бира.

— А какъв е бил проблемът около забраната на Ватикана? — попита той. — Това не е ли било опит да бъде защитена от въпросите на всякакви луди?

Тибор скръсти ръце пред гърдите си.

— Не очаквам разбиране от вас, защото сте продукт на курията — отсече той.

Обвинението беше неприятно просто защото не отговаряше на истината.

— Моят папа не е привърженик на курията — кротко отвърна Мичънър.

— Ватикана изисква пълно подчинение. В случай на противното апостолическият трибунал ви призовава за обяснения в Рим. Ние трябва да изпълняваме това, което ни се заповядва, а сестра Лусия е била покорна слугиня на църквата. Повярвайте ми, контактите й с пресата са били последното нещо на света, които Светият престол би допуснал. Йоан не е имал друг избор, освен да й заповяда мълчание. По същата причина са й го налагали и всички папи след него.

— Доколкото си спомням, тя е била посетена и от Павел VI, и от Йоан Павел II — подхвърли Мичънър. — Последният дори се е посъветвал с нея, преди да публикува тайната. Аз съм разговарял с епископи и кардинали, които са присъствали на това събитие. Тя е потвърдила, че ръкописът е нейно дело.

— Кой ръкопис? — вдигна глава Тибор.

Странен въпрос.

— Нима твърдите, че църквата е излъгала за посланието? — засече го Катерина.

— Това няма да узнаем никога — въздъхна Тибор и посегна към чашата си. — Защото добрата монахиня, Йоан XXIII и Йоан Павел II вече не са сред нас. Всички си отидоха, с изключение на мен.