Стив Берри - Третата тайна

— Бихте ли пояснили?

— Не — отсече възрастният свещеник.

Мичънър довърши бирата си и понечи да поръча втора, но се въздържа. Очите му пробягаха по лицата на съседните маси. Дали някой от тези хора проявява интерес към техния разговор? Тръсна глава, за да прогони тази мисъл, и попита:

— А какво стана, след като Йоан Павел II публикува съдържанието на третата тайна?

— Какво трябваше да стане? — намръщи се Тибор.

Прямотата му ставаше прекалено трудна за понасяне.

— Светът вече знае за словата на Мадоната.

— Църквата е известна с умението си да променя истината.

— Нима намеквате, че светият отец е измамил света? — вдигна вежди Мичънър.

Тибор не отговори веднага. След доста дълга пауза колебливо поклати глава.

— Не знам какво намеквам. Мадоната нееднократно се е явявала на тази земя. Би трябвало най-после да разберем нейното послание.

— Какво послание? През последните няколко месеца проучих абсолютно всичко, което е известно за нейните появи в течение на две хилядолетия. Всяка една от тях изглежда уникална, без връзка с останалите.

— Значи не сте проучвали както трябва. Аз също проучвах тези появи в продължение на години. Всяка една от тях съдържа посланието да се подчиняваме на това, което Бог изисква от нас. По този начин Дева Мария се явява небесен пратеник. Тя предлага мъдри съвети и указания, които хората пренебрегват по един недопустим начин. В днешно време това най-ясно проличава в Ла Салет.

Мичънър беше запознат с всички подробности за появата на Мадоната в Ла Салет — селце, разположено високо във френските Алпи. През 1846 г. тя се явява на две деца овчарчета — Максим и Мелани. Събитието силно наподобява случилото се във Фатима — пасторална обстановка, ярко сияние от небето, което приема формата на жена, думите й, отправени към децата.

— Доколкото си спомням, посланията до момчето и момичето от Ла Салет са същите, които са записани и предоставени на Пий IX — подхвърли Мичънър. — По-късно са публикувани и версиите на самите очевидци, които предизвикват скандал. Мнозина ги обвиняват в измама, а самата поява на Мадоната се поставя под съмнение.

— Нима твърдите, че има връзка между Ла Салет и Фатима? — подхвърли Катерина.

— Нищо не твърдя — отвърна с леко раздразнение Тибор. — Достъп до архивите има присъстващият тук отец Мичънър. Може би той намира някаква връзка.

— Проучих внимателно появата в Ла Салет — промълви Мичънър. — След като прочита тайните, Пий XI не коментира нищо, но същевременно отказва да ги направи обществено достояние. А оригиналните текстове ги няма в архивите, въпреки че фигурират в картотеката на трудовете на Пий IX.

— През 1960 година аз също ги потърсих, но без успех. Въпреки това съществуват свидетелства за тяхното съдържание.

Мичънър разбра какво иска да му каже Тибор.

— Изчетох внимателно свидетелските показания на хората, които са присъствали, когато Мелани предавала посланията — кимна той. — Ако не греша, тя е попитала как се пишат думи като „непогрешимост“, „опетняване“ и „антихрист“.

Тибор кимна.

— Самият Пий IX подхвърля няколко предположения. След като прочита посланието на Максим, той казва: „Тук личи неподправена детска искреност“. Но когато прочита показанията на Мелани, той се разгневява не на шега: „Безразличието й плаши повече от откровеното безбожие. Ненапразно някои хора наричат църквата «войнстваща», а пред вас стои нейният командир!“

— Имате много добра памет — похвали го Тибор. — Когато чува за реакцията на папата, Мелани съвсем не се държи смирено. „Тази тайна би трябвало да достави удоволствие на светия отец — отбелязва тя. — Нали папите обичат да страдат?“

Мичънър си спомни за църковните декрети от онова време, с които се забранява на вярващите да обсъждат събитията в Ла Салет под заплахата от строго наказание.

— Ла Салет никога не достига достоверността на Фатима, отче — отбеляза той.

— Защото ги няма оригиналните описания на очевидците. Разполагаме само със спекулации и предположения. А църквата забранява всякакви дискусии на тази тема. Веднага след появата на Мадоната, Максим казва, че нейното послание ще донесе щастие за едни и нещастие за други. Седемдесет години по-късно същото казва и Лусия във Фатима: „За някои ще бъде добре, за други — лошо“. — Свещеникът пресуши халбата си с нескрито удоволствие. Личеше, че обича бирата. — И Максим, и Лусия са прави. За едни добро, за други лошо. Мисля, че е време да престанем да пренебрегваме тези слова на Мадоната.