Стив Берри - Третата тайна

Какво доказателство?

„Разгледах преписа на третата тайна, който ми изпратихте в първото си писмо, многократно изчетох превода Ви“.

Дали тези неща са скрити в архива? В дървеното сандъче, към което Климент продължава да проявява жив интерес?

Сложи писмото обратно в плика, след което се насочи към тоалетната в дъното на коридора. Там го накъса на ситни парченца и пусна водата.

Катерина се вслуша в стъпките на Колин Мичънър, които ясно отекваха над главата й. После постепенно заглъхнаха в дъното на коридора.

Беше го проследила от Златна до Букурещ, защото бе решила, че е по-важно да установи къде ще отседне, отколкото да се интересува от това, което се беше случило между него и отец Тибор. Не беше изненадана от факта, че колата му подмина центъра и се насочи към един от по-скромните хотели в периферията. Нито пък от нежеланието му да отиде в резиденцията на папския нунций, която се намираше в близост до центъра. Валендреа я беше предупредил, че посещението му ще бъде неофициално.

Със съжаление установи, че кварталите на Букурещ продължават да излъчват онази оруелианска безнадеждност, родила се след грандоманската идея на Чаушеску да разруши културните паметници на града и да ги замени с жилищни блокове — еднакво огромни и еднакво грозни. Подобно на повечето диктатори, и той беше свързвал величието на управлението си с грандиозните мащаби, независимо от факта, че сградите бяха непрактични, скъпи и нежелани. Държавата беше вменила в дълг на поданиците си да демонстрират одобрение за всичките й начинания. Неблагодарните отиваха в затвора, а късметлиите ги разстрелваха.

Тя напусна Румъния шест месеца след екзекуцията на Чаушеску. Остана толкова дълго с намерението да участва в първите свободни избори в историята на страната. Но те бяха спечелени от бившите комунисти и тя си даде сметка, че промените ще бъдат бавни и болезнени. Сега виждаше, че е била права. Над Румъния все още витаеше една особена тъга. Почувства я още в Златна, а също и тук — по улиците на Букурещ. Приличаше на онази тъга, която идва след погребението на близък човек. И която тя отлично разбираше. Какво беше станало със собствения й живот? През последните дванайсет години не беше направила нищо значително. Баща й я призова да остане и да работи за новата, уж свободна румънска преса, но тя вече беше уморена от суматохата. Вълнението, съпровождащо бунта, влезе в ярък контраст с равнодушното затишие, което го последва. Задоволявайки се да бърка варта и пясъка, тя беше оставила на другите да изливат бетонните основи на новото общество. Замина и започна да се лута из Европа. Намери и загуби Колин Мичънър, след което дойде ред на Америка и Том Кийли.

Сега пак си беше у дома. А на стажа над главата й се чуваха стъпките на мъжа, когото някога беше обичала. Как да разбере какво прави? Какво беше казал Валендреа? „Бих предложил да използвате онези прелести, на които се наслаждава Том Кийли в момента. Сторите ли го, успехът на мисията ви е сигурен“. Мръсник. Кардиналът може би беше прав. Директният подход й се струваше най-подходящ за случая. Познаваше прекрасно слабостите на Мичънър и се мразеше заради намеренията си да се възползва от тях.

Всъщност място за избор нямаше. Тя се изправи и тръгна към вратата.

Ватикана

17:30 ч.

Последният ангажимент на Валендреа беше в ранен за петъчния ден час. Вечерята във френското посолство неочаквано беше отложена — някаква политическа криза беше задържала посланика в Париж — и пред него изведнъж се откри рядката възможност за една свободна вечер.

Голяма част от следобеда бе преминала в тежък разговор с Климент. Това време беше определено за брифинг по международните отношения на Ватикана, но двамата го използваха предимно за кавги. Отношенията им бързо се влошаваха и опасността от публична конфронтация ставаше все по-реална. Климент още не бе поискал оставката му, но явно очакваше Валендреа да обяви несъгласие с официалната позиция на папата и сам да напусне.

Разбира се, това никога нямаше да стане.

Част от брифинга беше отделена на предстоящото посещение на държавния секретар на САЩ, което щеше да започне след две седмици. Вашингтон се опитваше да получи подкрепата на Светия престол за поредица политически инициативи в Бразилия и Аржентина. В Латинска Америка църквата беше реална политическа сила и Валендреа вече беше дал сигнали, че е готов да използва влиянието на Ватикана в полза на Вашингтон. В това отношение позицията му рязко се различаваше от тази на Йоан Павел II. Официално полският папа беше подкрепял същата теза, но на практика действаше срещу нея. Тактика, която според Валендреа беше приспала Москва и Варшава и в крайна сметка беше поставила комунизма на колене. Той видя с очите си на какво е способен моралният и духовен лидер на един милиард вярващи християни по света, но Климент отказа да сключи съюз със САЩ. Което означаваше, че бразилци и аржентинци трябва да решават проблемите си сами. Немецът сякаш бе разгадал неговите планове.