Джеймс Паттерсон - Къде е президентът?

— Изпитвам огромно неудобство, че подобни планове са покълнали и процъфтели без моето знание. Точно под носа ми, както бихте казали, а аз не съм знаел. Това е такъв пропуск в нашето разузнаване, за който — уверявам ви — ще бъдат взети мерки.

Наясно бях какво е да пропуснеш нещо, което е било точно под носа ти.

— Какъв е бил планът им? Какво са искали?

— Завръщане към старите времена. Свят без доминираща Америка и следователно доминиращ Израел. Искали са да управляват Саудитското кралство и да владеят Близкия изток. Намерението им е било, както разбирам, не толкова да унищожат Америка, колкото да я отслабят до такава степен, че да изгуби положението си на суперсила. Завръщане към стари времена, както казах. Да има регионално господство. Без световна сила.

— Мислили са, че ще имаме толкова проблеми, че изобщо няма да се сещаме за Близкия изток, така ли?

— Колкото и нереалистично да е, да. Точно описахте намеренията им.

Не бях сигурен доколко са нереалистични. Малко оставаше да се осъществят. Продължавах да мисля за немислимото: какво щеше да стане, ако Нина не беше вградила прекъсвача, паролата, която да обезвреди вируса? Или ако не ни беше стреснала предварително, като ни показа силата на вируса? Какво щеше да стане без Нина и Оги? Изобщо нямаше да разберем какво се готви. „Тъмните векове“ щяха да се превърнат в действителност. Щяха да ни съсипят.

Да ни съсипят, но не и да ни унищожат. Съсипването обаче щеше да е достатъчно от тяхна гледна точка. Щяхме да сме прекалено заети със собствените си грижи у дома, за да се занимаваме с останалата част на света.

Не са искали да ни унищожават. Не са искали да ни заличават от лицето на земята. Искали са само да ни принудят да се оттеглим от тяхната част на света.

— Разпитите на задържаните дадоха резултат — каза кралят.

Саудитците си позволяват повече свобода в своите техники за „разпит“ от нас.

— Проговориха ли?

— Разбира се — каза той, сякаш е очевидно. — И естествено, ще ви предадем цялата информация.

— Ще ви бъда много признателен.

— Накратко, господин президент, отцепническата група в кралското семейство е платила на терористичната организация „Синове на джихада“ огромна сума, за да разрушат американската инфраструктура. Очевидно това е включвало и наемането на убиец, който да отстрани членовете на „Синове на джихада“, напуснали групата.

— Да. Задържахме наемния убиец.

— А тя съдейства ли при разпитите?

— Да — казах. — Постигнахме споразумение с нея.

— Тогава знаете какво ще ви кажа сега.

— Вероятно, Ваше Величество. Но все пак бих искал да го чуя от вас.

— Заповядайте, седнете — казах в зала „Рузвелт“. Обикновено за подобни задачи използвахме Овалния кабинет. Но не исках да водя този разговор в Овалния кабинет.

Посетителят разкопча сакото си и се настани. Седнах начело на масата.

— Господин президент, излишно е да казвам, че сме въодушевени от вчерашните резултати. И сме благодарни, че станахме част от вашия успех.

— Така е, господин посланик.

— Андрей, моля.

Андрей Иваненко приличаше на човек, който успешно би изиграл ролята на дядото в реклама за зърнени закуски — плешиво теме и оредяла, тънка бяла коса отстрани, намусено изражение.

Външният му вид му беше много полезен. Защото под тази безобидна външност се криеше шпионин, истински представител на руската школа по галантност и един от високопоставените служители в бившето КГБ, който в напреднала възраст беше прехвърлен на дипломатическото поле и изпратен като посланик в Съединените щати.

— Можеше да сте още по-голяма част от нашия успех — казах, — ако ни бяхте предупредили за компютърния вирус.

— Да ви… предупредим? — Разпери ръце. — Не разбирам.

— Русия е знаела, Андрей. Разбрахме какво са целели онези членове на саудитското кралско семейство. Искали сте същото, което и те са искали. Не да ни унищожите напълно, но да ни смажете до степен, в която да загубим влияние. Вече нямаше да бъдем пречка за амбициите ви. Докато си ближехме раните, щяхте да се възползвате от възможността да възстановите Съветската империя.

— Господин президент — каза той почти с южняшки акцент, подсилен от подозрителността.

Този човек беше в състояние да гледа другия в очите и да разправя, че земята е плоска, слънцето изгрява от запад, а луната се прави от синьо сирене, и вероятно щеше да мине през детектора на лъжата с тези приказки.