Джеймс Паттерсон - Къде е президентът?

— Мога да ви дам информация за десетки международни инциденти през последното десетилетие. Убийства на много обществени фигури. Мога да ви разкажа от кого съм получила поръчката. Ще съдействам при разследването. Ще свидетелствам пред който и да е трибунал. Ще направя всичко това, стига детето ми да се роди в Америка и да бъде осиновено от брат ми. Ще ви разкажа за всяка задача, която съм изпълнявала.

Ранди все още играеше ролята на човека, който командва, но в изражението му личеше промяната.

— Включително за тази задача — изрично уточни тя.

Излязох през източната врата на Овалния кабинет и отидох в Розовата градина. С мен беше Оги. В този късен час навън беше мъгливо, канеше се да вали.

Двамата с Рейчъл обичахме да се разхождаме из градината всяка вечер след вечеря. По време на една от тези разходки ми призна, че ракът се е върнал.

— Не знам как точно да ти благодаря — казах.

— Няма и нужда.

— Какво ще правиш сега, Оги?

Той вдигна рамене.

— Това не знам. Ние… аз и Нина… говорехме само как ще се върнем в Сухуми.

Отново тази дума. Думата се превръщаше в „тренд“, както се изразяваха вече в интернет. Щях да я виждам в кошмарите си.

— Странното е — каза той, — че бяхме наясно, че планът ни може и да не успее. Знаехме, че Сулиман ще изпрати хора след нас. Не знаехме какво ще правим. Имаше толкова много…

— Неизвестни.

— Да, неизвестни. И все пак винаги си говорехме така, сякаш ще се случи. Говореше за къщата, която искаше да купи на по-малко от километър от дома на родителите й, недалеч от морето. Говореше за имената, с които щяхме да кръстим децата си някой ден.

Долавях вълнението в гласа му. Очите му блестяха от сълзи.

Поставих ръка на рамото му.

— Може да останеш тук — казах. — Работи за нас.

Направи физиономия.

— Нямам… разрешение за работа като имигрант. Не съм…

Спрях и се обърнах към него.

— Вероятно мога да помогна — казах. — Познавам някои хора.

Той се усмихна.

— Да, разбира се, но…

— Оги, не мога да позволя това да се случи отново. Този път извадихме късмет. Занапред ще ни е необходимо нещо повече от късмет. Трябва да сме по-подготвени, отколкото бяхме. Трябват ми хора като теб. Ти ми трябваш.

Отклони поглед, насочи го към градината, розите, нарцисите и зюмбюлите. Рейчъл познаваше всички цветя в градината по име. За мен бяха само красиви. А сега бяха по-красиви от всякога.

— Америка — каза той, сякаш го обмисляше. — Хареса ми бейзболното състезание.

За пръв път от много дълго време се разсмях искрено.

— Бейзболната игра — казах.

— Ваше Величество — обърнах се по телефона към крал Саад ибн Сауд от Саудитска Арабия, седнал зад бюрото си в Овалния кабинет. Поднесох чашата с кафе към устните си. Обикновено не пиех кафе следобед, но след два часа сън и след преживените петък и събота „обикновено“ не значеше нищо.

— Господин президент — каза той, — изглежда, сте имали напрегнати дни.

— Както и вие. Как сте?

— Предполагам, американец би казал, че съм се отървал на косъм. Но в моя случай не става дума за метафора. Имах късмет, че заговорът беше разкрит, преди да се опитат да ме убият. Благословен съм. Редът в кралството ни е възстановен.

— При обичайните обстоятелства бих ви се обадил веднага след като научих новината. Но в случая…

— Не е необходимо да обяснявате, господин президент. Напълно разбирам. Разбирам, че сте запознат с причината да ви се обадя.

— Директорът на ЦРУ ми каза.

— Да. Както знаете, господин президент, саудитското кралско семейство е многобройно и в него има най-различни хора.

На това му се казва омаловажаване. Саудитското кралско семейство се състоеше от хиляди членове и имаше много разклонения. Повечето членове на семейството имаха малко или никакво влияние и просто получаваха тлъсти чекове от приходите от нефта. Но дори в ядрото на водачите му, които наброяваха около двеста, имаше клонове и йерархия. И както във всяко семейство и във всяка политическа йерархия, имаше огорчение и завист. Когато Саад ибн Сауд прескочи много хора, за да стане престолонаследник, огорчението и завистта нараснаха достатъчно, за да задвижат и финансират схемата, довела ни до ръба на пропастта.

— Членовете, които направиха опит за преврат, бяха… против моето управление.

— Поздравявам ви, Ваше Величество, задето така омаловажавате отношението към вас и за залавянето на заговорниците.