Мэтью Кляйн - Лов на балами

Сега на всичко това ще бъде сложен край. Край на провала, който бях аз, баща ми, неговият баща. Провалът, който със сигурност ще бъде и самият Тоби, ако го оставя да пресече чакалнята и да отвори шкафчето.

ФБР трябва да арестуват някого; бяха го казали повече от ясно. Но това не е задължително да е Тоби.

Колкото и да ми се иска да се кача на самолета, да отида на някое топло място и да изпия две-три питиета с ром, май не ми е писано. Поне не днес.

Отварям вратата на телефонната кабина и стъклото се удря в дървената рамка. Пристъпвам в чакалнята. Тоби е на двайсет метра от шкафчетата, но се движи бавно с патериците. Аз съм на четиридесет метра назад.

Надпреварата не е от лесните. Тръгвам през залата и виждам как агентите на ФБР — азиатецът и жената с палтото — ме поглеждат с любопитство. Знаят ли кой съм? Знаят ли кой е Тоби? Няма значение. Крача енергично по мраморните плочи. Вече съм в средата на атриума. Вървя прекалено бързо и всички ме гледат, но никой не може да ме спре.

Настигам Тоби, успявам да му прошепна: „Продължавай напред и не се обръщай“ — и го задминавам, без да поглеждам към него.

Насочвам се право към шкафче 1440. Посягам към циферблата и набирам 911. Чувам как ключалката изщраква. Натискам дръжката. Вратичката се отваря. Изваждам черното куфарче.

— Стой! Не мърдай! Горе ръцете!

Гласовете им отекват в огромната каменна зала.

Приближават от всички посоки — хора, които никога не бих помислил за агенти на ФБР — двама от пияндетата, които лежаха по пейките, двама японски туристи и жената с широкото палто. Пистолетите им са насочени към мен. Внимателно поставям куфарчето с диамантите за петнайсет милиона долара в краката си и бавно вдигам ръце.

Докато агентите на ФБР бързат към мен, гледам как синът ми продължава да върви хладнокръвно към изхода. Докато куцука с патериците, се обръща за миг към мен и върху лицето му пада слънчев лъч от прозореца на атриума. Трудно ми е да разчета изражението му. Отначало си мисля, че е объркване, а може би любопитство. После виждам нещо друго. Не съм сигурен какво точно. Знам, че ще мисля върху това през следващите години и ще се мъча да намеря отговор. Какво е? Облекчение? Благодарност? И в същото време подсъзнателно се питам:

А може би отвращение?

Сега имам време да мисля за разни неща.

Седем години, а може би пет, ако нещата потръгнат. Има и други възможности. Елиху Кац е един от второстепенните спонсори на един от кандидатите за губернатор на Калифорния. Демократът е малко бита карта, но ако спечели, а след това сгази лука и бъде свален след първия си мандат, може да се окажа един от облагодетелстваните от някоя прибързана амнистия. Вярно, звучи малко нереално, но човек в моето положение трябва да има на какво да се надява.

Едва ли е нужно да казвам, че агентите Уорън и Дейвис не бяха особено щастливи, когато се появих на Кахил Стрийт вместо Сустевич или някой от хората му. Оказаха се доста флегматични. Така и не намериха Сустевич. Той просто изчезна, като заряза цяло куфарче диаманти. Все още се дискутира дали Професора се е устроил удобно в някоя дача в Подмосковието, или е бил убит от някой гневен акционер на Юробет. Но това едва ли има чак толкова значение. Така или иначе, струващото шест милиона долара разследване на ФБР пожъна смазващ успех, тъй като Бюрото успя да оповести, че е арестувало закоравял мошеник, манипулирал борсовия пазар и извършил други измами и престъпления. Цялата ми печалба от схемата — около двайсет и пет милиона долара — бе конфискувана и ще се използва за финансиране на разследването на бъдещи мошеничества. Партньорът ми Ед Нейпиър успя някак да се измъкне от вниманието на властите. Възможно е случайно да са го подминали. А може пък даренията от по един милион долара за двете партии да са се оказали ценни като чиповете, които си пазиш за едно последно голямо залагане.

Като стана въпрос за чипове, Нейпиър неотдавна завърши сделката за „Трокадеро“ с помощта на придобитите с моя помощ пари. Разрушаването на старото казино започва следващия месец, а новото — „Инферно“, тематично базирано на поемата на Данте, — ще бъде завършено след две години. Говори се, че служителите ще са облечени в червено, ще носят тризъбци и ще имат специални обувки във формата на копита.

Трябва да се признае, че Нейпиър се прояви като джентълмен. Изпрати ми в Ломпок писмо, пълно с намеци, в което по същество се казва, че след като изляза, ще има работа за мен, стига да не се раздрънкам какви сме ги дробили заедно. И без това писмо не бих тръгнал да му създавам неприятности. Това е против принципите ми. Не можеш да въртиш подобни номера на партньора си.