Мэтью Кляйн - Лов на балами

— Разбирам. Е, вижте какво, Андрей. Имам добри новини. Нали ви дължа едни пари? У мен са. Оставих ги в едно шкафче в гардероба на гарата в Сан Хосе. Имате ли нещо за писане?

Суетене. Представям си как Професора бърка в жабката и бута настрана старо пакетче руски дъвки (големи и червени?), за да намери химикалка.

— Да, слушам.

— Гарата на Кахил Стрийт. Шкафче четиринайсет четирийсет. Комбинацията е девет-едно-едно.

— Ясно.

— В куфарчето има скъпоценни камъни за петнайсет милиона. Това са с три милиона повече, отколкото ви дължа, за покриване на разходите по прехвърлянето. Задръжте рестото. Купете нещо хубаво на Дмитрий — топъл шал или ушанка?

— Много щедро от ваша страна.

— И тъй, всичко е пито — платено, нали? Щом вземете камъните, всичко е уредено.

— Да — казва Сустевич.

— И няма да ме тормозите отново, нали? Нито мен, нито сина ми?

— Имате думата ми.

— И без повече скалпове в кофи за боклук. Нито пък разни други гадни убийства.

— Както желаете.

— Много поздрави на момчетата ви. Особено на Дмитрий.

— Господин Ларго, позволете да ви кажа — удоволствие е да се работи с вас.

— Хей, Професоре — отвръщам. — Нека и аз ви кажа нещо — пашол на хуй.

— А, много добре, господин Ларго — казва Сустевич. — И на вас да ви го начукам.

Набирам номера, даден ми от агент Дейвис. Той вдига на първото позвъняване.

— Железопътната гара на Кахил Стрийт — казвам аз. — Знаете ли къде е?

— Да.

— Шкафче четиринайсет четирийсет. Вътре има черно кожено куфарче с диаманти за петнайсет милиона долара. Сустевич ще мине да го вземе. Или лично, или някой, който ще ви отведе при него.

— Шкафче четиринайсет четирийсет, гарата — повтаря Дейвис, може би за онези, които са в стаята с него.

— Който отвори шкафчето, работи за Сустевич — казвам аз. — Това е човекът, когото трябва да арестувате. Сега мога ли да се махна?

— Отведете ни до Сустевич и сте свободен — отвръща Дейвис.

Защо ли изпитвам непреодолимо желание да видя края?

Защо съм в чакалнята на гарата, защо се крия в една телефонна кабина и се преструвам, че бъбря с приятел, докато погледът ми лениво обхожда чакалнята и гледа агентите на ФБР, които безнадеждно се мъчат да се държат непринудено и да се смесят с тълпата скитници, стопаджии, бизнесмени и японски туристи?

Може би поради същата причина, поради която Елиху Кац искаше да седи на предната седалка на колата онази сутрин, когато завърших собствения си удар — защото финалите са най-доброто, защото искам да видя физиономията й.

И тъй — дали съм предателят, или предаденият?

Обаждането ми на Сустевич с информацията, че може да прибере диаманти за петнайсет милиона от шкафчето на стотина метра от мен, е задвижило ред събития, които могат да приключат по един-единствен начин.

Сустевич не е глупак. Все още има онзи инстинкт за самосъхранение, който му е позволил да оцелее в неговия брутален свят.

Днес няма да се появи тук лично. Ще изпрати Вилнюс — човека, на когото се доверява; защото винаги можеш да се довериш на нещо, което притежаваш.

Ще изпрати Джесика Смит.

Предполагам, че не би трябвало да съм изненадан. Вярно е, че я познавам от осемнайсет години и я обичам от почти толкова, но това не означава, че сме се срещнали при кутията за дарения в църквата или на акция на Червения кръст за доброволно кръводаряване. Тя бе курва, която наех една дъждовна нощ в Ел Ей и я запознах с мошеничествата и двойните изигравания. Колко пари сме отмъкнали заедно? Живота на колко хора сме съсипали? Колко сърца сме разбили?

Така че как мога да съм изненадан, ако се окаже, че жената, която обичам, ме предава? Тя е мошеничка. Какво друго може да се очаква от нея?

Предполагам, че съм го знаел през цялото време. Как иначе бих могъл да очаквам, че ударът ще успее? Той просто изискваше предателство. Всичко е точно така, както са ви учили в неделното училище — без Юда не би имало и избавление. За да бъдете спасени, първо трябва да бъдете предадени.

Как ще свърши това за нея? Тук място за чудене няма. В близките няколко минути ще влезе насред това гъмжило от агенти на ФБР, ще иде до шкафчетата в дъното на залата и ще набере трицифрения код. Веднага щом вратичката се отвори, чакалнята ще оживее — онзи бизнесмен в отсрещния ъгъл с подозрителната слушалка, жената с широкото палто, азиатецът с вестника, а може би и други, които не съм разпознал, ще се нахвърлят отгоре й и ще я арестуват.