Мэтью Кляйн - Лов на балами

— Като в борбата — казвам.

— Моля?

— Нищо. — Мисля си как двамата с Тоби седяхме на дивана пред телевизора и гледахме Убийствената осмица и Франки Юмрука. Беше забавно. Докато го имаше.

— Да пием. — Нейпиър отива до мозаечния бар в ъгъла на дневната и пълни две чаши уиски. Подава ми едната. — Скоч — казва и вдига чашата си. — За успеха.

— За успеха — повтарям и пия.

— Ааах — въздиша Нейпиър и оставя чашата си. — Ще останеш ли за вечеря?

— С удоволствие.

Той ме повежда към трапезарията. Масата е подредена за двама. Настаняваме се.

— Май ще спечеля „Трокадеро“ — казва той.

— Да, така ми се струва. Не мисля, че Сустевич е в състояние да ти се противопостави. В момента е доста зает. Ядосани партньори искат да знаят какво става. Как така е изгубил наддаването. Как е затрил всичките им пари.

— Руснаците могат да бъдат доста трудни — казва Нейпиър. — Вярвай ми. Знам ги тези неща.

Сядаме. Посочвам третото място, което си остава подозрително празно.

— Жена ти няма ли да ни прави компания?

Нейпиър мрачно поклаща глава.

— Боя се, че не. Възпрепятствана е.

— Разбирам.

— Значи беше прав и за нея.

— Честно казано, не ми се искаше да съм прав.

Нейпиър свива рамене.

— Винаги съм го подозирал. Но какво да кажа? Беше чудно парче. Страхотно чукане. — Пауза. — Както сам знаеш.

Помислям си за онази нощ в „Облаците“, за черните полукръгли очи в тавана на казиното. За стаята на Лорън Нейпиър на трийсет и третия етаж, за твърдия японски матрак, сплетените около кръста ми крака, лакираните й нокти на краката, приличащи на червени захарни петлета.

— Да, съжалявам за това — казвам. — Май проявих малко повече… ентусиазъм.

Нейпиър се усмихва.

Това бе първата ми улика — жената на Нейпиър. Нима не е малко странно, че ме намери в някакъв бар един чуден следобед? Че ми предложи сто хиляди долара, за да изпържа мъжа й? Че имаше сълзлива история как я пребивал от бой и я карал да живее в постоянен страх за живота си?

И нима не е странно само няколко дни по-късно да науча, че синът ми е задлъжнял на руски гангстер? Хей, ама че късмет — синът ми отчаяно се нуждае от пари, а Лорън Нейпиър ми ги предлага! Звездите определено са се подредили добре.

Подобни съвпадения сигурно биха останали незабелязани за повечето хора.

Но аз и тези като мен просто надушваме положението. Съвпадението е знак от Бог. Улика, към която трябва да се отнасяме с уважение.

Кога разбрах, че Сустевич стои зад Лорън Нейпиър? Че именно Професора иска да съсипе мъжа й, за да отмъкне „Трокадеро“, а вероятно и други парчета от империята му? Бих казал, че го разбрах със сигурност в момента, когато Професора ме допусна в имението си в Пасифик Хайтс. Беше прекалено учтив, прекалено заинтересован да инвестира в удара ми. Хора като мен обикновено се третират като боклуци. Започнат ли да се държат с нас по-добре, веднага ставаме подозрителни.

И тъй, полуделият от алчност Сустевич разбира как точно смятам да насадя Нейпиър и решава, че също иска да участва във веселбата. Не му е достатъчно да гледа как съсипвам врага му. Професора пожелава също да се пооблажи от случващото се. Както си знаех.

И с парите на руската мафия Сустевич започва да купува акции на HPPR. Тъй като бях едноличен собственик на компанията, той на практика наливаше пари в мен. Плащаше средно по шест долара на акция с идеята, че цената й ще скочи на десет долара. Инвестицията би била наистина добра, стига да беше истинска.

За съжаление, Сустевич скоро ще разбере, че е плащал шест долара за нещо без абсолютно никаква стойност. Ще разделя с Ед Нейпиър приходите — около двайсет и пет милиона на човек, или по-малко от сумата, която дължим на Елиху Кац за диамантите.

Скъпоценните камъни са за отвличане на вниманието. Сустевич ми зае шест милиона; аз ще му върна петнайсет. Когато пътищата ни с Професора се разделят, той ще си мисли, че това е най-добрата инвестиция в живота му. Междувременно аз ще съм го обрал, без изобщо да се усети.

Точно така се разбрахме с Ед Нейпиър преди толкова много седмици.

И накрая, сигурно се питате още нещо.

Откога Сустевич е започнал да планира своя удар? Нейпиър се запознал с Лорън — жената, която щяла да стане негова съпруга — преди четири години, на някакво модно ревю. Възможно ли е тя вече да е работела за руснака? Знаел ли е Професора още тогава, че Ед Нейпиър ще стане в крайна сметка негова мишена?

Може пък начинанието и да не е чак толкова хитро. Ако сте руски мафиот и изгаряте от желание да се установите в Лac Вегас, за да изперете парите си и да натрупате още милиони, няма начин да не знаете кой стои на пътя ви. Няма начин да не забележите, че Ед Нейпиър е Кралят на Лас Вегас. За да спечелите короната, ще трябва да я свалите от главата му. Затова започвате да планирате години по-рано, като пробутвате на Нейпиър нова кралица — прекрасно младо момиче, чиято задача е да го предаде…