Мэтью Кляйн - Лов на балами

— Стой! Не мърдай! — викат нечии гласове. Силно, може би през високоговорители.

Всичко се случва едновременно. Вратата на конферентната зала изхвърча и вътре се втурват двама мъже с черни бронежилетки с големи жълти букви ФБР на гърдите и гърба. Застават от двете страни на вратата и бързо приклякат. Пистолетите им са извадени и се местят от мен към Нейпиър, Тоби и Джес.

После в залата се появяват още двама мъже, този път спокойно и бавно. Агентите Кросби и Фаръл държат пистолетите си насочени нагоре към тавана.

Накрая влиза още един агент — по-възрастен, със сива коса, в сако от туид с кожени кръпки на лактите, подобно на някакъв английски професор. Върви бавно, целеустремено, сякаш през цялото време се занимава с това да нахлува в конферентни зали на новооткрити фирми.

— Горе ръцете! — вика агент Кросби.

Вдигам ръце. Тоби, Джес и Нейпиър правят същото.

— Кип Ларго, вие сте арестуван — казва сивокосият агент.

— Арестуван? За какво? — питам аз.

— За измама, незаконно проникване, кражба, прехващане на електронни комуникации по член две хиляди петстотин и единайсети. Имате ли свободна минута? Седнете, ще ви прочета целия списък…

— Чакайте, станала е някаква грешка — казвам аз.

— Господин Ларго — прекъсва ме агентът, — всичко, което кажете, може и ще бъде използвано срещу вас. Имате право на адвокат. Ако не можете да си го позволите, ще ви бъде назначен служебен такъв.

— Мамка му — казвам аз. Първите влезли в залата агенти ме приближават. Закопчават ръцете ми с белезници на гърба. — Ох — протестирам аз.

— Добре — казва сивокосият агент. — Хайде сега всички да идем в…

— Господа, моля ви — обажда се Нейпиър. — Задръжте за момент. Нямам нищо общо с това.

Сивокосият агент кима към Нейпиър и пита:

— Кой е този?

— Ед Нейпиър — отвръща агент Кросби.

— Здравейте, агент Кросби — казва Нейпиър и се усмихва топло, сякаш посреща скъп гост в хотела си. — Какво става тук?

Агент Кросби поклаща глава.

— Партньорът ви е въвлечен в престъпление.

— Така ли? Нямах представа. Аз съм просто инвеститор, а не следовател.

Агент Кросби се обръща към сивокосия агент.

— Не е нужно да идва с нас, нали?

— Има ли го в списъка?

— Не.

Сивокосият кима.

— Пуснете го. Знаете ли как да го намерите, ако ни притрябва?

— Да — казва Кросби.

— Добре — казва Сивокосия и се обръща към Нейпиър. — По-късно ще поговорим. Нали не възнамерявате да ходите някъде?

— Може би в Лac Вегас. Имам няколко хотела там…

— Ясно — отвръща Сивокосия. Не е от лесно впечатляващите се. — Отсядам в „Комфорт Ин“. Май имаме нещо общо. А другите? — пита той Кросби.

— Тоби Ларго, Джесика Смит… — казва Кросби и вдига очи. — Къде е Питър Рум?

Поклащам глава.

— Няма го.

— Добре, да вървим — казва Кросби. И се обръща към Нейпиър: — По-добре се разкарайте оттук.

Нейпиър ме поглежда, сякаш се колебае дали да не каже нещо — може би заплаха, или да поиска да поговорим по-късно. Накрая обаче решава да си замълчи. Явно заплахите могат да почакат. Кима и бърза да излезе от залата, преди хората от ФБР да са променили решението си.

Междувременно, докато Нейпиър се изнизва по коридора, шоуто продължава.

— Прочетете правата на тези двамата — високо казва Сивокосия.

Кросби започва да рецитира правата на Джес и Тоби, докато не чуваме как вратата в дъното на коридора се отваря и Нейпиър се отдалечава забързано, тихичък и кротък за първи път, откакто се запознахме.

След като червеният мерцедес излиза от паркинга, представлението продължава още пет минути в случай, че Нейпиър реши да се върне за случайно забравени ключове или ако е поставил свои хора да следят офиса. Чувал съм истории за мошеници, които бързо зарязват всичко и започват да крещят и викат тържествуващо преди още да са разделили плячката, а жертвата им ги слуша от няколко крачки. Направо не е за вярване, че можеш да хвърлиш толкова труд, за да обереш някого, а накрая да изпортиш всичко заради собствената си глупост, алчност и мързел. Но пък нима мошеничествата не доказват именно това — че глупостта, алчността и мързелът са в основата на човешката природа?

И тъй, пребледнелите, на път да избухнат в сълзи Тоби и Джес биват изведени навън и качени в очакващия ги черен седан с опушени стъкла. Мен ме извеждат последен и ме настаняват на задната седалка на втори черен седан. Докато потегляме, виждам двама агенти на ФБР да слагат на вратата жълта лента с надпис „ПОЛИЦИЯ — ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО“ и да поставят около местата за паркиране оранжеви конуси.