Мэтью Кляйн - Лов на балами

— Никога не съм казвал, че е игра.

— В неделя, господин Ларго. Дванайсет милиона долара. Е, рибено тако.

Затваря.

Пъхам плитката на Питър в найлонов плик и го връзвам, сякаш вътре има кучешко лайно. По-късно на път за офиса ще спрем при един контейнер зад парка край старите офиси на Интуит. Там, сред хартиените отпадъци и празни тонер касети, скалпът на Питър ще намери последното си жилище в Силициевата долина.

Как Сустевич е разбрал, че Питър Рум се е отказал? Как е научил, че се е махнал от офиса, че е излязъл от играта? Нима някой му е казал? Разбира се.

Но кой?

Знам го в душата си, но трябва да съм сигурен, преди да действам.

Изхвърляме скалпа на Питър в контейнера и продължаваме към офиса.

— Не казвай на Джесика — заръчвам на Тоби.

— Какво да не й казвам?

Знае много добре какво имам предвид, но иска да го изрека на глас.

— За Питър.

Не искам да разбира, защото не съм сигурен как ще реагира. Не мога да си позволя да откачи и да изгуби самообладание. Не мога да си позволя още един случаен електрон наоколо. За нейно и за свое собствено добро.

— Татко, мисля, че сме длъжни да й кажем истината.

— Така ли мислиш? Благодаря, че ми каза.

Той млъква.

Когато пристигаме, Джес вече е в офиса. Не поздравява. Още е бясна.

— Написах изявлението, както помоли — казва и ми подава един лист.

Пало Алто, 28 август.

Днес Протеинови продукти Халифакс обяви пълна реорганизация и смяна на стратегическите цели. Компанията, която през изминалите седем години е акционерно дружество и бе доставчик на хранителни продукти, обяви, че ще промени името си на Зип Интернет Маркетинг и ще стане един от големите играчи в електронната търговия. Ще бъде създаден вертикален бизнес портал, ориентиран най-вече към изграждането на интернет общности и електронна търговия…

Към края на първия абзац текстът започва да ми върви бавно, сякаш съм попаднал в тресавище. Не мога да продължа нататък.

— Идеално — казвам. — Пусни го по жицата.

Изявлението е камуфлаж, отвличане на вниманието. По-късно хората ще започнат да задават въпроси. Защо само за няколко дни цената на HPPR е скочила от три цента на десет долара?

За щастие всеки проявил любопитство ще може да открие изявлението — че Протеини Халифакс ще се преименуват в Зип Интернет Маркетинг, че фирмата за производство на рибено масло ще се преобрази в „бизнес портал“ и създател на „интернет общности“. Неимоверният скок на цените ще се разглежда като пореден пример за интернет манията, а не като доказателство за измама за сто милиона долара.

В осем и половина съм седнал зад бюрото си и очаквам Нейпиър да се появи и всичко най-сетне да приключи. Усещам как Джесика застава зад мен.

— Знаеш ли, странно е — казва тя.

— Кое?

— Виж това. — Тя се пресяга през рамото ми към клавиатурата. Усещам допира на гърдите й в гърба си. Подозирам, че го прави нарочно, сякаш за да ми каже: „Усещаш ли какво няма никога да те огрее?“

Затварям очи. За момент се опитвам да си се представя в леглото с нея, след като всичко приключи. Но дали изобщо ще приключи?

— Виждаш ли? — казва тя. Сепвам се и отново се връщам в реалния свят. На екрана виждам борсова графика с абревиатурата HPPR.

— Какво?

— Цената вече се покачва. Вдигнала се е от три цента до пет долара за последните двайсет и четири часа.

— От твоето изявление е. От ония приказки за бизнес портали и електронни търговии.

— Още не съм го пратила. Ще бъде публикувано най-рано след половин час.

— Странно — казвам аз.

— Кой би поискал да плаща пет долара за никому ненужна фирма за рибено масло?

— Добър въпрос.

Чували ли сте за номера с безценното куче?

Ето как се прави. Някакъв тип влиза в бара, води кучето си. Обръща се към бармана.

— Здрасти. Ще ми направиш ли една услуга? Имам интервю за работа отсреща. Ще наглеждаш ли кучето за един час, докато ме няма?

Барманът казва — разбира се, нямаш проблем, остави си кучето.

— Само че те моля да го държиш под око. Медалист е — казва собственикът и излиза.

Няколко минути по-късно в бара влиза добре изглеждащ господин с ролекс и скъп костюм. От него направо вони на пари. Хвърля поглед към вързаното за един от столовете куче и казва:

— Господи, великолепен е! Прилича досущ на Мъфи, кучето от детството ми. Как бих искал да подаря такова на моя син. — Обръща се към бармана. — Вижте, господине, искам да купя кучето ви. Кажете цената. Хиляда долара? Не, чакайте. Да ги направим две хиляди.