Мэтью Кляйн - Лов на балами

— Не е толкова лесно. Питър е изтрил програмата.

— Изтрил я е? — Нейпиър ме поглежда, сякаш съм пълен идиот. — И ти си му позволил?

— Не съм му позволявал. Просто го е направил.

— Ама че лайненце — казва Нейпиър, но по изражението му знам, че вече изобщо не мисли за Питър. Вълнуват го други неща — като например как да спаси схемата.

— С колко време разполагаме? — пита накрая.

— Рутърите се свързаха снощи — отвръща Тоби. — Значи Питър би трябвало да е изтрил всичко тази сутрин.

— Значи имаме време до утре вечерта — казва Нейпиър.

— До утре вечерта? За какво? — питам аз.

Нейпиър отново ме поглежда донякъде със съжаление, донякъде с омраза: „По-тъп не можа ли да се родиш? “

— За да приберем парите — обяснява ми.

— Не разбирам — казвам аз. — Всичко свърши. След два дни „Пития“ ще престане да работи. Никой от нас не е програмист. Не можем да възстановим програмата. Трябва ни Питър.

— Можем да я ползваме до утре вечер, преди системата да се е изключила, вярно ли е?

— Да.

— Добре тогава. Нямаме нужда от повече. Само още един ден. Утре ще последваме съвета на „Пития“ и ще направим голямата търговия. Още един ден. Повече не ми трябва.

— Сега разбирам — казва Тоби, след като Нейпиър си тръгва. — Ще измъкнем парите му, без да се усети.

— Аз пък не разбирам — казва Джес. Още ми е ядосана, че я държа в неведение.

Тоби се усмихва и започва ентусиазирано да обяснява. Сигурно за първи път в академичния си живот проявява естествен афинитет към темата — най-сетне да се прояви като най-умното хлапе в класа.

— Утре „Пития“ ще каже на Нейпиър да купи акции. А всички ние знаем кои точно акции ще предложи.

Чак сега Джес схваща.

— Аха. HPPR. Която Кип вече притежава…

— Татко плати триста бона за цялата компания. Сега притежава десет милиона акции от нея. За колко смяташ да ги продадеш, татко?

— Не знам. — Свивам рамене. — Как ви звучи по десет долара на акция?

Тоби се усмихва и кима. Вече няма съмнение — аз съм Най-страхотният татко на света.

— Значи продаваш на Нейпиър десет милиона акции по десет долара едната. Измъкваш се със сто милиона. Той си остава с безполезните акции. И изобщо не разбира, че именно ти си взел парите му.

— Мисля, че би могъл да се опита да направи разследване и да се обърне към властите — казвам. — Само че ще му се наложи да обясни защо е прехващал федерални комуникации и е манипулирал цените на борсата. Така че се съмнявам да вдигне много шум.

От физиономията на Тоби личи, че е омагьосан от цялата система.

— Колко блестящо — казва той. — Плащаш по три цента за акция, а после я продаваш за десет долара.

— Да — казвам тихо. — Ирационално преувеличаване, предполагам.

На жаргона на мошениците „плондер“ е гумен мехур, пълен с топла пилешка кръв.

Плондерът е друг начин да разкараш вече остриганата жертва. В самия край на удара някой от мошениците крие плондера в устата си. В момента, когато жертвата изгуби всичко, един мошеник се нахвърля срещу друг, като размахва пистолет. Крещи нещо, например: „Как можа да заложиш на погрешния кон?“ („Защо купи тъкмо от тези акции?“ Или „Защо заложи всичко на червено? Казах на черно!“)

Следва изстрел. Мошеникът е на земята. Жертвата се навежда да го разгледа. От устата на мошеника бликва струйка топла кръв и опръсква жертвата. Другите участници в измамата се втурват напред и разделят насъбралите се. „Трупът“ е изнесен. Жертвата се инструктира да бяга — да напусне града, да не споменава на никого за видяното, да не би някой да го заподозре, че е участвал не само във финансови машинации, но и в убийство…

Плондерите вършат добра работа за обикновените жертви — зарзаватчии от Омаха, счетоводители от Покипси. Резултатът обаче не е много сигурен, когато жертвата ти е престъпник, човек, свикнал с пръскаща от устата кръв, с насилието и убийството. Целта на плондера е да шокира жертвата и да я направи податлива.

Но как можеш да шокираш човек, за когото кръвта и болката са всекидневие, дреболии, раздавани без колебание на деловите сътрудници, въпрос на прищявка?

Вечерта преди края е.

Утре ще приключим удара, ще приберем десетки милиони от жертвата, след което ще се кача в самолет. Ще изчакам всичко да свърши, преди да избера накъде да полетя и кого да взема със себе си. Планирането помага, когато става въпрос за обиране на хора, но е доста опасно, когато е свързано с измъкването. Рисковано е да издаваш картите си. Да позволяваш на другите да разберат къде могат да те намерят. Още по-рисковано е да купуваш втори самолетен билет — да се довериш на някого преди края на играта и свалянето на маските.