Мэтью Кляйн - Лов на балами

Ако разполагате с подобна информация, определено ще поискате да притежавате много акции на HPPR. Ще се опитате да купите колкото се може повече. Толкова, колкото можете да си позволите.

Важно е Тоби и Джес да присъстват на срещата с Харис Стюарт. Това също е част от номера. Част от онова, което съм планирал още от първия ден.

Сигурно идеята ми е хрумнала от Дот Ком Хлапето в „Блоуфиш“. Сякаш беше преди цяла вечност…

Хлапето се мъчеше да изпържи италианеца с месестите ръчища и грамадния пръстен с плочка. Помните ли? Каза му — ето четиридесет долара на пода. Колко залагаш, за да ги спечелиш?

И едрият тъпак си помисли — четиридесет долара? Ще заложа трийсет и ще изляза с десет печалба!

Същата идея е и тук. Колко ще платите, за да притежавате HPPR, ако знаете, че акциите й ще се продават по десет долара? Ще ги купите ли за пет? За седем? По дяволите, та дори и за девет?

Сигурно тогава ми хрумна.

А сега, докато слизам в асансьора от кантората в гаража, се сещам нещо друго. Дот Ком Хлапето се опита да извърти номера, но се озова проснат на бара със стиснато гърло и изкаран въздух. За малко да му светят маслото. Аз бях инвеститорът, който го спаси в последния момент.

Да. Има какво да се питате. Ако се окажа проснат на бара и почти удушен, кой ли ще се опита да спаси мен ?

Питър го няма.

Не се появи на срещата с адвокатите.

Няма го в офиса. Не отговаря нито на домашния си, нито на мобилния телефон. Клетката му е чиста, опразнена от снимки и музикални компактдискове; останала е само плетеница от кабели там, където неотдавна се намираше компютърът му.

Не е само това — Джес идва при мен и ми подава запечатан плик. Върху него с почерка на Питър е написано „Кип Ларго“.

— Намерих го в конферентната зала, на джагата.

Гледа ме странно. Сякаш знае, че й погаждам номер, но се чувства задължена да продължи играта. На лицето й се чете нещо средно между любопитство и възмущение. Любопитство докъде ще стигна и възмущение, че не съм й казал предварително. Но — както ще се опитам да й обясня по-нататък — това е за нейно добро.

Пъхам пръст под капака на плика и установявам, че лепилото е все още мокро. Сигурно Питър го е надписал и е излязъл, докато сме били в адвокатската кантора. Само след час ще се е качил в самолета и ще лети към някое далечно място.

Поне се надявам да е така. За негово добро.

Отварям плика. Вътре има написана на ръка бележка върху зелена хартия за писма, каквато обикновено си купуват програмистите. Прочитам я и казвам на Джес:

— Обади се на Нейпиър.

— Какво пише?

— Обади се на Нейпиър — повтарям, сгъвам листа и го прибирам в джоба си.

За първи път през осемнайсетте години, откакто познавам Джесика Смит (бивша Бритъни Даймънд), тя ме поглежда с нещо подобно на омраза. Защото подозрението й е потвърдено — не й вярвам.

Гневът и обидата й изглеждат съвсем истинска. Казвам си обаче, че цели двайсет години е мамила хора; естествено, че реакцията й ще изглежда истинска. Тя е професионалистка. Това й е работата.

Нейпиър се появява след двайсет минути с две мускулести притурки. Цялата лъжлива любезност от последните дни — напрегнатата учтивост към екипа, широката усмивка, момчешкият ентусиазъм от схемата — всичко това е изчезнало. Сега той си е старият Нейпиър — онзи, който наглеждаше работата върху зъбите ми в бетонната стая в дома си, който заплашваше да ни преследва и да ни убие, ако го издъним.

— Какво става? — пита той, докато бърза по коридора. Мутрите му го следват по петите.

— Питър — казвам аз. Нейпиър пристъпва към мен. Подавам му бележката на Питър.

В нея пише:

Съжалявам, Кип,

Трябва да спреш. Опасно е. Скоро рутърите ще бъдат изключени. Съжалявам.

Питър.

П.П. Заминавам на дълга ваканция. Моля, не се опитвай да ме намериш.

Нейпиър смачква бележката и я пъха в джоба на сакото си. Влизаме в конферентната зала при Джес и Тоби, които седят смълчани на масата.

— Какво означава това „Скоро рутърите ще бъдат изключени“? ~ пита Нейпиър.

— Означава — край на играта.

Нейпиър присвива очи към мен. Опитва се да проумее думите ми.

Обяснявам:

— Кутиите, които прехващат нарежданията… онази, която ти показах в Манхатън, сещаш ли се? Програмирани са да се свързват с офиса на всеки четиридесет и осем часа. Това е елемент от системата за сигурност. Ако не получат правилния код, ще изтрият паметта си и ще се изключат.

— Тогава се погрижи да получат правилния код…