Мэтью Кляйн - Лов на балами

Мутрата ме приближава и ме изритва в лицето. Вратът ми изпуква. Поглеждам надолу и виждам два от зъбите си на пода.

— Господин Нейпиър те попита нещо — казва мутрата.

— Моля ви — повтаря Джес. — Ще го убиете.

— Интересно предвиждане — отбелязва Нейпиър. — Деветдесет и девет процента съм сигурен, че може и да си права.

— Спрете. Моля ви — казвам аз. Бъркам с пръст устата си и го поглеждам. Червен е от кръвта. — Добре — казвам. — Прав си. Няма никаква „Пития“.

— Какво се опитваше да направиш? — пита Нейпиър. — Да ме измамиш? Какво си въобразяваш, мамка му? Знаеш ли кои са ми приятели? Знаеш ли какви хора са ми партньори?

Закашлям се. Струва ми се, че ще изгубя съзнание. Губенето на съзнание не влиза в плана. Нито пък ритникът в лицето. Хората на Нейпиър малко се престарават.

— Не е каквото си мислиш — казвам.

— Кажи ми тогава какво да си мисля.

Отново се закашлям. Изстенвам.

— Май пак не ме чу — обръща се Нейпиър към своя човек.

Мутрата тръгва към мен и се приготвя за нов ритник.

— Чакай — казвам аз. — Ще ти кажа.

Нейпиър вдига два пръста. Мутрата замръзва с вдигнат крак като балетист, който всеки момент ще се впусне в танц.

— Наистина е измама — казвам. — Тук си прав. Но парите са истински. Печалбата е истинска.

Мутрата поглежда Нейпиър, сякаш пита — вече мога ли да го ритна?

— Имаш трийсет секунди, за да разкажеш всичко — казва ми Нейпиър.

На лицето на мутрата се изписва смущение. „Трийсет секунди? Не мога да стоя половин минута на един крак!“ Обувката му докосва пода.

— Трябваха ни парите ти, за да проработи — казвам аз. — Не се опитваме да те оберем. Ще ти ги върнем. Парите, които направихме вчера сутринта, са си съвсем истински.

— Глупости на търкалета.

— Софтуерът… не предсказва нищо. Няма никакви генетични алгоритми. Никакви неврални мрежи. Всичко е съвсем просто. Прехващаме нарежданията на брокерите. Сменяме IP маршрутизирането. На всички онлайн играчи — Дейтек. Америтрейд, И-Трейд. Прехващаме всичките им нареждания. Те пристигат първо при нас. Задържаме ги за двайсет, максимум за трийсет секунди. Софтуерът ни ги анализира. Залагаме на първия и освобождаваме останалите.

— Намали малко — казва Нейпиър. — Повтори го отново.

Поемам дъх. Закашлям се. Поглеждам си ръцете. Опръскани са с кръв.

— Съвсем просто е — повтарям. — Когато някой направи нареждане по интернет за закупуване на акции, ние го прехващаме. То пристига първо при нас, а не при брокера. Събираме хиляди нареждания — даже стотици хиляди — и разбираме какви акции ще купуват хората. Ако видим, че хиляда души купуват акции на една компания, ние купуваме преди тях. Цената на акциите се покачва, защото всички се мъчат да купуват. Правим парите и продаваме акциите.

— Значи изпреварвате…

— Прехващаме борсовата информация, преди да бъде продадена. Няма пострадали.

— Незаконно е — казва Нейпиър.

Свивам рамене.

— А защо е цялата тази постановка? „Пития“? Защо ви трябвам аз?

— Заради парите. Трябва ми капитал.

— Обясни ми.

— Имаме на разположение месец, най-много два, преди да ни спипат. Затова ми трябваш. Трябва да направим колкото се може повече пари за един месец, преди да са се усетили. Щом можем да играем само няколко пъти, поне да е на едро.

— Смяташе да ме обереш — казва той, макар че гласът му вече не звучи толкова сигурно.

— Не — казвам аз. — Кълна се. Парите са истински. Разделям ги с теб петдесет на петдесет, точно както се разбрахме. Нали провери сметката си. В нея има четиристотин хиляди. Не се опитвам да те обера.

— Ако ме лъжеш, ще те убия.

— Не те лъжа.

— И въпреки това мога да те убия.

Нейпиър впива поглед в мен. Претегля онова, с което разполага. Аз съм мошеник, но пък съм прехвърлил четиристотин хиляди в банковата му сметка. Малко хора ще тръгнат да мамят с подобни суми. Явно съм се захванал с нещо.

— Значи все пак има софтуер — казва Нейпиър.

— Не е кой знае какво. Всеки може да го направи. Ние просто го направихме първи. Трудната част е с прехващането на нарежданията.

— Как го правите?

— Мога да ти покажа — казвам аз.

Намирам се в сайтейшъна на Нейпиър, на шест хиляди метра над земята. Питър е настанен до мен. Тоби и Джес са в задната част на самолета. Нейпиър е заспал, хърка на предната седалка и сънува за следващия си уикенд в Санта Круз или пък за предстоящата вечеря с омари в Палм Бийч. Биячът с изцапаните с кръв тежки обувки седи срещу нас напълно буден, не затваря очи нито за миг.