Мэтью Кляйн - Лов на балами

— Говориш, сякаш имаш угризения.

За първи път тя се раздразва.

— Нямам угризения. Просто ти посочвам нещо. Че в него има нещо странно и че трябва да внимаваме.

— Ти трябва да внимаваш — отвръщам.

— Всички трябва да внимаваме — казва тя.

След като затваряме, се питам — ще ми прости ли някога Джес за онова, което се каня да направя?

Хондата ми е още в сервиза, така че с Тоби отиваме на работа с такси. Нейпиър се появява в 10:02. Този път не е сам — води със себе си мускулест бияч, когото не съм виждал до момента. Мъжът върви на крачка зад Нейпиър по коридора към конферентната зала. Струва ми се, че виждам под сакото му нещо издуто.

Нейпиър не си прави труда да ни го представи. Посланието му е ясно. Сега аз командвам фирмата, така че ви представям директора по човешки ресурси господин Мускул и неговия помощник господин Глок. Тяхна грижа е работата ви в „Пития“ да е възможно най-плодотворна,

Конферентната зала е подготвена като вчера — свален екран, затъмнено осветление, бръмчащ компютър.

— Парите в сметката ли са? — пита ме Нейпиър.

— Двеста хиляди долара — отвръщам аз.

— Да ги удвоим — казва Нейпиър, сякаш поръчва на момчето на бензиностанцията да напълни резервоара догоре. „Разбира се — мисля си. — Хайде да удвоим двестате бона. Искаш ли да проверя и маслото ти?“

— Цяла нощ работих върху софтуера — казва Питър,

Очаква някаква похвала. Не я получава.

— Както и да е, ето какво ще прави — продължава той. — На всеки трийсет секунди „Пития“ ще проверява целия пазар за много вероятни изменения в цените. Всеки път ще избира десетте най-вероятни победители и ще инвестира по десет процента от сумата във всяка компания. В края на всеки цикъл ще прави нов опит, като използва и допълнително спечелените суми. Ако бъдем консервативни и приемем, че печалбата ни е четири процента на всеки трийсет секунди, ще удвоим парите за…

— Десет минути — обажда Нейпиър.

— Точно така — потвърждава Питър.

Хвърлям поглед към Джес. Тя ме гледа, сякаш иска да каже: „Виждаш ли? Изобщо не е тъп“.

— Готов съм — казва Нейпиър.

Питър поглежда към мен. Става все по-нелепо да се преструвам, че аз командвам парада. Въпреки това кимам и му давам знак да действа.

Питър отида до клавиатурата и набира команда. Екранът се запълва от десет малки графики. „Пития“ начертава десет червени кръга. След трийсет секунди девет от мишените са улучени.

Моментално се появяват десет нови графики. Нови десет мишени. Минават трийсет секунди. Десет попадения.

Цикълът се повтаря още девет пъти. Десет попадения… девет… десет… осем…

Взираме се мълчаливо в екрана. Хипнотизиращо е. При всяка нова графика усещаме нов прилив на ендорфин. Печелим три хиляди тук, четири хиляди там. Скоро губя дирите на сумата, но знам, че трябва да е голяма.

— Господи! — прошепва Тоби.

След десет минути седим отпуснати като наркомани в столовете си и продължаваме да гледаме екрана, макар търговията да е приключила.

— Това е — обажда се най-сетне Питър.

Отново се чува тракане на клавиши. Появява се таблица, показваща печалбите за деня. Последният ред гласи: „Състояние на сметката: $ 483163.30“. За десет минути сме успели да удвоим парите на Ед Нейпиър, че и отгоре.

Излизам при екрана и придърпвам спикърфона. Набирам телефонен номер. Разнася се приятен женски глас:

— Благодаря, че се обаждате на Дейтек Онлайн. На телефона е Бони. Бихте ли ми казали номера на сметката си?

Казвам номера на сметката си.

— Здравейте, сър — отвръща Бони. — Какво мога да направя за вас?

— Бони, ще бъдете ли така добра да ми кажете точното състояние на сметката ми към този момент?

— Момент, сър — отвръща тя. Чуваме приглушено тракане на клавиатура някъде в Средния запад. — Готово — оповестява тя. — По сметката ви има четиристотин осемдесет и пет хиляди сто шейсет и три долара. И трийсет цента.

— Благодаря — отвръщам и затварям.

Кимам на Тоби, който се е облегнал на патериците си до стената. Той пали лампите.

Шестимата примигваме от внезапната силна светлина.

— Искам парите веднага да бъдат преведени в банковата ми сметка — казва Нейпиър.

Кимам.

— Заемам се.

— Не че ти нямам доверие, партньоре — добавя Нейпиър. — Просто искам да съм сигурен, че всичко е тип-топ. — И се обръща към новия ни директор по човешките ресурси с ютията. — Човек не бива да е прекалено доверчив. Особено когато става въпрос за истински пари.