— В един хотел в центъра — мъгляво отвърна той. — Просто исках да остана сам за известно време.
Сигурно трябваше да го натисна повечко, да попитам за името на хотела, за да мога да проверя думите му, но какъв смисъл имаше? Какво се надявах да открия? Важното бе, че Тоби се е върнал, че е в добро настроение и че случилото се във Вегас е минало и забравено…
Така че тази сутрин той е в офиса. Нейпиър пристига с аленочервения си мерцедес — може би от закуска в обичайния си ресторант, а може пък току-що да се е измъкнал от постланото си с пера и перушина легло. Почуква на стъклената ни врата с необичайна енергичност.
— Добро утро, Франклин — казва, когато отварям. — Готов ли си да направим малко пари?
Духът му е приповдигнат. При повечето хора е така, когато си мислят, че ще получат нещо от нищо.
Водя го в конферентната зала. Джес вече е приготвила всичко — екранът е свален от тавана, осветлението е намалено, проекторът е включен. Единственото, което не е направила, е да покаже, че забелязва моя милост. Не сме разговаряли от Вегас.
Питър е работил върху софтуера през последните четиридесет и осем часа. На Ед Нейпиър му предстои да види наистина впечатляващо представление.
Издърпвам един стол за госта и той се настанява пред екрана.
— Чекът за петдесет хиляди е одобрен и депозиран в брокерската ми сметка в Дейтек — казвам аз. — По твое предложение ще използваме парите, за да купуваме акции въз основа на предсказанията на „Пития“. Питър, защо не обясниш какво става на екрана?
Питър излиза напред и посочва екрана.
— Добре. Всъщност е съвсем просто. В момента претърсваме пазара за акции на пет компании, чиято цена „Пития“ е в състояние да предскаже с висока степен на увереност. Нямам представа кои точно ще избере — всичко зависи от състоянието на пазара в момента, когато започнем. Спрели сме се само на дългосрочните, за да избегнем ограниченията на краткосрочните продажби. Никаква алчност. Просто пет компании, по десет хиляди долара на всяка. Можем да използваме някакъв маргин, така че да купуваме акции на стойност двайсет хиляди от всяка компания. Някакви въпроси?
Нейпиър поклаща глава и казва:
— Давай.
— Добре.
Питър се връща при клавиатурата си, набира нещо. На екрана се появяват пет борсови графики — тънки зелени линии, показващи колебанията в цените на акциите на интервали от една минута. В десния край на всяка има червен кръг — предсказаната от „Пития“ цена.
— Интервалът на обновяване е около трийсет секунди — казва Питър. — В момента „Пития“ влиза в играта.
В същия миг до всяка от графиките се изписва количеството средства и акции: „$10000/1101 акции“, „$10000/784 акции“…
— Виждате, че „Пития“ току-що е купила хиляда и сто акции от „Епъл“ и седемстотин осемдесет и няколко от „Ю Ес Стийл“. - обяснява Питър.
Гледаме как „Пития“ изписва купените акции на още три компании.
— Добре — казва Питър. — Вече сме инвестирали всичко в пазара и сме заложили всичките петдесет хиляди. Петдесетте хиляди на господин Нейпиър. Да видим дали предсказанията на „Пития“ ще се сбъднат.
— По-добре да се сбъднат — обажда се Нейпиър, но от дружелюбния му тон става ясно, че няма никакви съмнения.
До всеки червен кръг се появява степента на увереност. 92 %…95 %…93 %…
Секундите минават, степените на увереност се увеличават. Вече са 95 %…96 %…98 %…
Цените на акциите се покачват към червените цели.
Минават още десет секунди.
На всяка от петте графики зелените линии се колебаят, но неумолимо пълзят нагоре. Постепенно наближават кръговете.
— Сега — казва Питър.
В бърза последователност, подобно на падащи плочки домино, цените попадат в мишените си, червените кръгове един след друг заблестяват ярко и се появява надпис „Целта е постигната“.

— А сега да видим как сме се справили.
Питър трака нещо на клавиатурата. Графиките изчезват и вместо тях на екрана се появяват пет реда числа:
— Май сме направили към три хиляди долара — отбелязва Питър. — Всъщност малко по-малко, след като се изплатят комисионите.
— Само толкова? — обажда се Тоби. — Някакви си три хиляди?
— Не е зле за трийсет секунди работа — казвам аз. — Каква възвръщаемост е тази?
— Почти шест процента — отвръща Джес.
Читать дальше