Мэтью Кляйн - Лов на балами

А към какви хора ще се обърнете с предложение заедно да измамите някого? Много ясно — към мошеници. И точно там е проблемът. Как можеш да се довериш на други да ти пазят гърба, когато тайно се страхуваш от това, което може да правят зад него?

Прибирам се в квартирата си. Имам две съобщения от Силия. Първото е оставено вчера, в три следобед. „Обади ми се“. Второто е отпреди час — от единайсет сутринта. Този път гласът й звучи по-загрижено.

— Кип, къде си? Силия е. Моля те, обади се.

Вдигам слушалката и набирам номера й. Тя отговаря на първото позвъняване.

— Аз съм.

— Къде беше? — Казва го като обвинение.

— Разведени сме, Силия. Забрави ли?

— Тревожех се. Къде е Тоби?

Когато лимузината ни остави пред квартирата, Тоби реши да не слиза с мен, а да прекара малко време сам из Пало Алто. Помоли шофьора да го откара в центъра. Не ми каза кога ще се върне. И дали изобщо ще го направи.

Решавам да не влизам в такива подробности.

— В града е. Мотае се.

— Всичко наред ли е?

— Да. Какво има?

— Трябва да поговорим. Вчера минаха едни хора.

— Какви хора?

— Двама мъже. Казаха, че са от полицията. Показаха значки, но сега не съм чак толкова сигурна.

— Как се казваха?

Тя се колебае. После си признава:

— Не помня. — Следва пауза. — Съжалявам, Кип.

— Няма нищо. Какво искаха?

— Точно там е странното. Питаха за теб. Много неща.

Побиват ме ледени тръпки. Полагам усилия гласът ми да звучи безстрастно.

— Какви неща?

— Кой си, къде живееш, от какво живееш. Много смътни въпроси. Точно затова се усъмних.

— И какво им каза?

— Нищо. Кълна се. Казах им, че сме разведени. Че не сме разговаряли от години. Обаче май не ми повярваха.

— Браво — казвам аз. — Много добре си направила. Благодаря ти, Силия.

— Кип, какво става? Всичко наред ли е?

— Всичко е идеално.

— Да не би да… — Тя млъква и дава на заден. — Още ли работиш в химическото?

— Не.

— Разбирам. — Гласът й звучи разочаровано. — Мислех, че този вид работа ти харесва.

— Харесва ми — отвръщам. — Просто се наложи да се заема с нещо друго. За известно време.

— Тоби участва ли?

— Разбира се, че не — лъжа аз.

— Кип, внимавай — казва тя. — Тоби се радва, че отново си тук. Харесва му, че отново си като всички други. Така че… не отивай никъде.

Иска да каже — внимавай да не те пипнат и да те вкарат отново в Ломпок, идиот такъв.

— Обещавам — отвръщам аз. — Всичко ще е наред.

— Кажи му да се обади, когато се върне.

— Добре.

Затваряме.

Обикалям апартамента и се мъча да открия дали не е бил претърсван, докато ме е нямало. Всичко изглежда наред, няма нищо подозрително. Отивам в спалнята. Отварям шкафа. Бельото ми си стои подредено на спретнати купчинки, недокосвано от никого.

Апартаментът изглежда точно както съм го оставил. Но да претърсиш нечие жилище, без да оставиш следи, не е трудна задача; повечето полицаи — и престъпници — знаят как да го направят.

Чудя се кой ли е посетил Силия. Най-вероятно са били хора на Нейпиър. Възможно е обаче и Сустевич да е решил да ме провери. В края на краищата държа негови шест милиона долара. Може да ме е видял да се качвам в загадъчен самолет в Пало Алто и да е започнал да нервничи. Може хората му да са ме следили през цялото време и да следят какво става с парите им, досущ като бдителни инвеститори. Може да ме наблюдават дори в този момент.

Отивам в дневната, рязко дърпам завесите. Поглеждам навън зад розовите храсти и се мъча да надникна през оградата към улицата. Не виждам никакви спрели коли, снишили се зад таблото екипи, блясък на бинокъл от съседния покрив.

Може пък посетителите на Силия да са били истински ченгета. Може да са решили да ме проверят, защото някое птиче им е казало, че съм на път да сгазя лука.

Което естествено ме кара да се запитам — кое е птичето? И какво точно пее?

Сряда е и е време да позволим на Ед Нейпиър да направи своя борсов удар.

Тоби се прибра вчера вечерта, след двудневно отсъствие. Изкуцука в квартирата в девет, докато се опитвах да се напия на масата в кухнята, за да мога да заспя. Държа се, сякаш помежду ни не се бе случило нищо.

— Здрасти, татко. Пиенето сам е лош знак — каза високо. Подпря патериците на стената и се настани срещу мен. — Така че нека ти помогна.

Речено-сторено. Довършихме бутилката „Джак Даниълс“ — поредният пример за любовни отношения между баща и син. Кой смее да твърди, че съм лош баща?

Попитах го къде е бил цели два дни.