Мэтью Кляйн - Лов на балами

„Облаците“ е хотелът на Нейпиър. Един от най-новите, с цена два милиарда долара — колосален игрален дом, осигуряващ предостатъчно материал за критиците на Нейпиър. Можете да си представите заглавията в бизнес изданията: „Запратен в облаците“, „Прищявката на Нейпиър“ или „Заоблачен разсъдък“. Както винаги, Нейпиър доказваше, че критиците му не са прави. Хотелът беше завършен и по всяко време на годината стаите му са заети.

Предполагам, че посетителите не могат да се наситят на облечените като ангели пикола с малки крилца на гърба, от звуците на арфа в лобито и на сиво-бялата цветова схема, в която е изпълнено всичко — от тоалетните през коридорите, та чак до казиното.

Шофьорът спира пред централния вход. „Облаците“ е огромна сграда от бял варовик, построена в пищен ренесансов стил. Сигурно нещо подобно би се привидяло на Микеланджело, ако прекали с отровните гъби — трийсет и шест етажа рококо и богато орнаментирани корнизи, гротескни водоливници, надвесили се по ъглите, статуи на херувими с разперени ръце, било в знак на приветствие, било като предупреждение.

Шофьорът слиза от лимузината и ни отваря вратата. Излизаме навън. Тоби поглежда нагоре, смъква слънчевите си очила и казва:

— Жестоко.

Шофьорът ни повежда към рецепцията. Влизаме. Струите на климатичната инсталация са толкова студени, че топките ми се свиват и стават като костилки на черешки. В отсрещния край на залата млада жена докосва нежно струните на огромна арфа и свири нещо като профанизирана версия на „Спомени“. Или може би на „Вкарай ме в играта“. Или пък на „Звездното знаме“. За жалост арфата е труден инструмент.

Огромно петнайсетметрово знаме виси от тавана. Върху него е представена художествена концепция за нов хотел. Надписът гласи: „Новият „Трокадеро“ на „Казина Нейпиър“. Очаквайте в най-скоро време!“

Шофьорът ни съпровожда през лобито до една дискретна ниша с бюро с табелка „VIP посетители“ и казва:

— Стигнахме.

Тоби се опира на патериците си и се обръща към мен.

— VIP… жестоко…

Зад бюрото седи красива брюнетка с големи сини очи. Плюс бяла рокля и две големи ангелски крила на гърба. Подозирам, че усмивката й е принудена; сигурно е болезнено да седиш по цял ден на стол и да се превиваш напред заради тия проклети фалшиви израстъци.

— Клариса, това са хората на господин Нейпиър — казва шофьорът.

— Благодаря, Чарли — отговаря тя.

Шофьорът кима и се отдалечава. Синеокият ангел се обръща към нас. Усмивката й става още по-широка.

— Добре дошли в „Облаците“! Господин Нейпиър нареди да направя престоя ви при нас незабравим! — Отваря едно чекмедже и изважда четири електронни карти-ключове. — Всеки от вас ще бъде настанен в апартамент в кулата. На трийсет и шестия етаж. — Раздава ни ключовете. — Картите ще са ви нужни и за асансьора. Етажът е изолиран.

— Ъъъ, вижте, а колко точно ще ни струва това удоволствие? — обажда се Питър.

Усмивката е залепена здраво на лицето на синеокия ангел, подобно на охлюв върху стената на аквариум.

— Подарък от господин Нейпиър специално за вас. Този уикенд всичко е за сметка на заведението. Наредено ми е да се погрижа да не ви липсва нищо.

— Страхотно — казва Тоби.

— С картите можете да ползвате услугите във фитнеса, спа-центъра и всеки от шестте ресторанта на хотела. Разбрах, че сте дошли без никакъв багаж. Можете да пазарувате с картите във всеки бутик в преддверието. Моля, не се притеснявайте. За господин Нейпиър е удоволствие да бъдете негови гости.

— Много мило — отбелязвам аз.

— Господин Нейпиър каза първо да се приберете в стаите си и да се освежите — казва ангелът. — След това бъдете така добри да се срещнете с него в един часа на трийсет и петия етаж на шампанско и хайвер, за да отбележите новото съдружие.

За да стигнем до асансьора, трябва да минем през казиното. Всички хотели в Лac Вегас са проектирани по този начин. Трябва да минете през казиното, независимо къде искате да отидете. Търсите портиера ли? Минете през казиното и завийте наляво. Мисля, че е само въпрос на време местните архитекти да направят следващата логическа стъпка — да разположат казиното насред стаята ви, между леглото и тоалетната. „Да бе, сера гърмящи лайна от снощното суши, така че я да си пробвам късмета на блекджек, преди да съм пръснал кенефа“.

— Ако не знаех как стоят нещата, щях да си помисля, че Ед се мъчи да ни прикотка — тихо казва Джес, докато вървим през казиното.