Мэтью Кляйн - Лов на балами

— Разбира се — казвам аз, но тонът ми е несигурен. — Но предназначението на софтуера всъщност не е…

— С които и да е акции? — прекъсва ме Нейпиър.

— Да, разбира се. Избирайте вие.

— Джи Ем.

— Добре. — Обръщам се към Питър. — Джи Ем, Питър. Да ти казвам ли как се пише?

Той ме поглежда свирепо.

— Знам как. — Чуква няколко клавиша и на екрана се появява курсът на акциите на „Дженеръл Мотърс“. — Това са продажбите за деня — обяснява Питър и натиска един клавиш. А това е положението в момента…

Отново виждаме реалновремевото движение на цената. Този път движението е по-френетично. Цената се върти около седемдесет долара. Зелената точка се издига и пропада, тресе се като в епилептичен припадък, докато хиляди акции всяка секунда сменят собствениците си. Истинска лудница — нагоре, надолу, отново нагоре.

— Добре — казвам аз. — Да я пуснем на „Пития“.

— Момент. — Питър натиска още няколко клавиша и в десния край на екрана, на ниво 70.25 долара, се появява червен кръг. Надписът до него гласи „92 % увер.“

Не откъсваме поглед от екрана. Цената на „Дженеръл Мотърс“ се мени, както й скимне — надолу до 69.50, после пак нагоре. Нивото на увереност се увеличава с всяка секунда: 93 %… 94 %…

— Ама че лудница… — казва по-скоро на себе си Нейпиър.

Цената се отдалечава още повече от червения кръг на „Пития“. Въпреки това нивото на увереност продължава да расте — 95 %… 96 %.

— Май този път не уцели — отбелязва Нейпиър.

Сякаш за да го зашлеви през устата, зелената точка спира падането си и отново започва да пълзи нагоре. Подминава 69.90, после 70 долара.

Степента на увереност на „Пития“ вече е 97 %… 98 %…

Цената на акциите продължава да расте. Накрая достига червения кръг — 70.25 долара. На екрана се изписва: „Целта е постигната“.

— Ебавате се — казва Нейпиър.

Кимам на Джес. Тя включва осветлението. Поглеждаме Нейпиър. Той продължава да зяпа екрана.

— Това цени в реално време ли бяха?

— Да — отвръщам аз. — Можете да ги проверите, когато се приберете в офиса си. Колко е часът? — Всички си поглеждаме часовниците. — Добре, десет и двайсет. Като се приберете, вижте как са вървели акциите на „Дженеръл Мотърс“ по това време. Ще се уверите, че са били по седемдесет долара и двайсет и пет цента.

— Мили Боже — тихичко казва Нейпиър.

— Хареса ли ви? — пита Джес.

— Дали ми харесва ли? — Нейпиър се изправя в стола си. — Изумен съм. — Обръща се към мен. — Колко хора знаят за това? Освен мен?

Правя се, че броя наум.

— Да видим. Аз, Питър и Джес. Тоби също. Някои от компютърджиите.

— Споменавали ли сте за това пред някой инвеститор?

— Не.

— Добре. Нека си остане така.

— Не разбирам — глуповато казвам аз.

— Желая да инвестирам в компанията ви. По дяволите, купувам я веднага. За колкото кажете.

— Видя ли, Франклин? — тихо се обажда Джес.

Не й обръщам внимание.

— Но защо? — питам.

— Не разбираш ли? — Нейпиър се завърта в стола си към мен. — Ще ви направя богати.

— Но става въпрос за съвсем малки промени в цените — казвам аз. — Десет цента тук. Пет там.

— А я го умножете по десет хиляди акции! — отвръща Нейпиър. — По сто хиляди акции. И ако можете да го правите по сто пъти на ден…

— А това законно ли е? — питам.

— Естествено — отвръща Нейпиър. — Защо да не е?

— Прилича ми на измама — отбелязвам.

— Това е като да броиш картите във Вегас — обяснява Нейпиър. — Опиташ ли го в моето казино, ще те изритат. Няма обаче закон, който да ти забранява да се опитваш.

— Ясно — казвам. Държа се така, сякаш за първи път ми минава мисълта, че „Пития“ може да се използва за правене на пари. — Но софтуерът наистина не е проектиран за това.

Нейпиър се обръща към Питър Рум.

— Ти ли си го написал?

— По-голямата част. Аз и още няколко момчета.

— Можеш ли да добавиш нещо? Да го накараш да купува и продава автоматично като брокер?

Питър свива рамене.

— Ако имам добра брокерска къща…

— Какво ще кажеш да използваш моята? „Шваб“?

Питър поклаща глава.

— Не, ще трябва да използваме нещо с автоматизирани алгоритми. Като при протокола на Федералната система за обмен на данни.

— Имам сметка в Дейтек — обаждам се аз.

— Това ще свърши работа — казва Питър.

Нейпиър се обръща към Джес. От вежливостта и склонността към флиртове не е останала и следа. Сега е на нокти — безжалостен, целенасочен, делови ловец на пари. Дадеш ли на такива като него избор между легло и пари, винаги ще изберат второто.