Мэтью Кляйн - Лов на балами

— След секунда ще съм готов — казва, докато трака по клавиатурата.

Предлагам на Нейпиър да седне срещу екрана. Посочвам ключа за осветлението.

— Джес, ще бъдеш ли така добра?

Джес гаси лампите. На екрана се вижда единствено мигащ курсор.

Отивам при централната маса и заставам пред екрана. Курсорът мига върху бузата ми.

— Трябваха ни дванайсет месеца да разработим софтуера, използван от „Пития“. Идеята зад проекта е да съберем стотици готови компютърни компоненти и да напишем софтуер, специално пригоден да използва целия им потенциал. Софтуерът моделира реалния хаос, като разбива сложността му на малки прости уравнения. „Пития“ е в състояние да пресъздава съвсем точно всичко онова, което изглежда прекалено сложно и на пръв поглед не може да бъде представено в линеен вид.

— Разбирам — казва Нейпиър и си поглежда часовника. Изгубили сме го. Мисли си, че е било вълнуващо да кара чак дотук в жегата, щом има възможност да пофлиртува безмозъчно с Джес, но и през ум не му е минавало да слуша за моделиране, софтуер и теории на хаоса. — Само да ви предупредя, че в единайсет имам среща в офиса си.

— Франклин, мисля, че отегчаваш господин Нейпиър — казва ми Джес. — Извинявай… на Ед.

И му се усмихва и му намигва. Той й се усмихва в отговор.

— Защо не го кажем с прости думи? — продължава тя. — Да поговорим например за какво може да се използва този софтуер.

Нейпиър кима.

— Слава Богу, че има отдели по маркетинг.

Тя се разсмива.

— „Пития“ може да се използва по стотици начини. Например за прогнозиране на времето. За по-точно очертаване на зоните на торнадо. Дори за предсказване на земетресения.

— Ясно — казва Нейпиър. Виждам как в главата му се въртят печалби и загуби. Мисли си — печалбата от предсказването на земетресение е нулева.

— Разбира се, предсказването на земетресения едва ли може да се нарече завладяваща демонстрация на един продукт. Затова Питър ни помогна да направим друга.

Джес кима към Питър. Той натиска някакъв клавиш. Екранът се изпълва с графика, показваща вълнообразни зелени криви — дневните котировки на борсови акции.

— Чии акции са това, Питър? — питам аз.

— Пише АДУ — отвръща той. — Момент да проверя. Американски домашни услуги.

— С какво се занимават Американски домашни услуги? — интересувам се.

— Нямам представа — отвръща Питър.

— Добре де, давай нататък.

Питър отново натиска клавиш. Графиката се променя и започва да показва цената на акциите в реално време. Последната зелена точка, показваща актуалната цена, непрекъснато се движи — нагоре, надолу, отново нагоре. Движението изглежда съвсем хаотично.

— Добре, Питър, включи „Пития“ — казвам аз.

Той натиска още един клавиш.

— Готово.

Отначало не се случва нищо. После в дясната част на екрана, далеч от последния зелен индикатор, се появява червен кръг. До него с малки букви пише: „90 % увер.“

— Това е предвиждането на „Пития“ за цената на акциите през следващите петнайсет секунди — обяснявам аз.

Истинската цена тръгва надолу, далеч от току-що появилия се кръг.

— След секунда… — казвам аз.

Червеният кръг става по-тъмен. Надписът му се променя на „93 % увер.“ След малко: „95 % увер.“

— „Пития“ твърди, че е деветдесет и пет процента уверена, че акциите на АДУ ще достигнат цена двайсет и два долара и пет цента през следващите десет секунди — казвам аз.

Като с магия, кривата престава да пълзи надолу и поема нагоре.

„98 % увер.“ — обявява „Пития“.

Кривата продължава да пълзи нагоре към червения кръг. Накрая зелената точка се озовава в центъра му.

Кръгът ярко заблестява. Появява се текст: „Целта е постигната“.

— Ето — казвам аз. — „Пития“ предсказа точно цената на акциите на АДУ.

Нейпиър е изгубил дар слово. Взира се в екрана с увиснало чене.

— Разбира се, „Пития“ не е проектирана за финансово прогнозиране — казвам аз. — В действителност тя трябва да решава сложни изчислителни задачи — както казах, да се занимава с метеорологични прогнози, вулкани, разломи. Може да се окаже полезна дори и в областта на биотехнологиите, при анализирането на молекулите на лекарствата.

— Чакайте малко. — Нейпиър продължава да се взира в екрана. — Това чудо наистина ли предсказа как точно ще вървят акциите?

— Да — отвръщам аз. — Е, поне за следващите петнайсет секунди. При срок над една-две минути точността намалява значително.

— Можете ли да го направите отново?