Мэтью Кляйн - Лов на балами

Това бе Диетичното тесте. За първите три месеца продадох дванайсет хиляди тестета с обща печалба около 480000 долара. Нито за миг не погледнах назад.

Скоро се появиха басейнът, къщата в предградието и двете коли в гаража. Можех да си позволя да запиша Тоби в частно училище в Лос Анджелис. Бракът ми със Силия се заздрави. Жена ми в крайна сметка излезе права.

Как всичко отиде по дяволите ли? Това е най-трудното за обясняване — че никога не съм имал намерение да мамя; че най-много от всичко исках да успея по законен начин, но в крайна сметка бях предаден от една могъща и безмилостна сила — собствената ми природа.

Всичко започна съвсем просто. Открих, че мога да продавам картите, като ги рекламирам в някой телешоп в късните часове. Започнах да купувам по половин час в най-затънтените местни канали — от 3:00 до 3:30 в Мюнис, Индиана; от 2:45 до 3:15 в Скрантън, Пенсилвания. Беше като магия. Никога дотогава не бях изпитвал евклидовото съвършенство на капитализма, според което всеки вложен в късна телевизионна реклама долар носи точно четири долара печалба. Сметките бяха безпогрешни, логиката — неизбежна: разбира се, че трябваше да рекламирам още повече! И още по-бързо! Всеки блок телевизионно време означаваше нова кола, нова пристройка към къщата или още една година за Тоби в подготвителното училище на Сейнт Олбън.

Скоро обаче открих, че в съвършената ми логика има сериозно несъвършенство. Налагаше се да вадя пари, преди да видя печалбата. Телевизионните канали искаха да им се плаща предварително, три месеца преди да ми позволят да излъча рекламите си. Господин Юн Ли Ан от Тайпе също искаше парите ми два месеца преди да се съгласи да отпечата десет хиляди тестета карти със снимки на пържоли и моркови.

Оказах се пред дилема — всеки закупен блок телевизионно време означаваше петнайсет хиляди долара приходи, само че трябваше да извадя трийсет хиляди (макар и временно), преди да мога да прибера печалбата. И тогава ми хрумна най-блестящата ми идея — да позволя на други предприемачи да инвестират в начинанието ми наравно с мен.

Започнах да уговарям съседи и приятели да се включат. Можеха да участват като „партньори“, като вложат двайсет хиляди долара за закупуването на телевизионно време. В замяна на това щяха да получават процент от всяко Диетично тесте, продадено благодарение на спонсорираната от тях реклама. Сделката устройваше всички — плешивият счетоводител, който живееше до мен, само за три месеца успя да спечели шест хиляди долара от двайсетте хиляди вложени. В същото време аз, освободен от проблемите с финансовите потоци, можех да купувам стотици часове телевизионно време в цялата страна и да произвеждам десетки хиляди тестета. Парите продължаваха да текат.

Всъщност бизнесът с продаване на партньорство в телевизионни реклами на богати партньори скоро стана по-важен от продаването на карти на дебеланите. И какъв бизнес бе само — системата тук бе тъй примамлива, че всички искаха да инвестират. Скоро получавах по десет чека на месец от нетърпеливи партньори; всеки от тях бе на стойност двайсет хиляди долара, ако не и повече.

Естествено исках да изпълнявам обещанията, които бях дал на партньорите си. Това бе единствената възможна почтена постъпка. Ето защо получените през март чекове ми помагаха да се изплатя на онези, които бяха инвестирали през февруари. А с чековете от февруари се издължавах на януарските инвеститори.

Което означава, че проблемите започнаха през юни.

Скоро стана трудно да се намерят достатъчно нови инвеститори, за да се плати на старите. А бизнесът с карти за дебеланите забуксува. Поради една или друга причина те така и не сваляха килограми, дори и да си раздаваха фул от три моркова и две броколи.

Разберете ме — изобщо не съм се опитвал да обера никого. Всъщност тъкмо обратното — рискувах всичко, за да изпълня обещанията си. Скоро обаче започнах да забавям плащанията към инвеститорите. За да спестя, престанах да пращам Диетични тестета на дебеланите. Оттам нататък всичко бе въпрос на време. Арестуваха ме, докато се прибирах от автосалона на Марина Дел Рей. Исках да купя на Тоби подарък за осемнайсетия му рожден ден — нещо спортно, за да разбере, че го обичам. Вместо това се озовах в затвора и Силия празнува сама.

Третият ми опит да променя живота си бе постъпването ми в химическото чистене. Опитвах се да живея законно и почтено с десет долара на час плюс бакшишите.

Не се получи кой знае колко добре. Поне засега.