Мэтью Кляйн - Лов на балами

— Да, затова съм тук.

— Знам, че нямаше да ме молиш, ако не е нещо важно. Не би искал да рискувам всичко това. — Тя обгръща с жест офиса си — стилното бюро, фикуса, минихладилника. Както обикновено, не мога да определя дали е сериозна, или се майтапи.

Пауза.

— Важно е, нали?

— Тоби е загазил — обяснявам.

— Значи ме брой.

— Не искаш ли да знаеш…

— Само ме дръж по-далеч от пандиза.

Кимам.

— Обещавам.

— Добре тогава — казва тя. Отива до вратата, отваря я. — Трябва да заснема изпразването върху лицето. Искаш ли да останеш?

— Не изгарям от желание.

— Не те виня — казва тя. Потупва ме по бузата и изчезва в полумрака на снимачната площадка.

Сигурно се питате дали не съм имал това-онова с Бритъни Даймънд или с Джесика Смит. Имаше една нощ в Санта Барбара, преди тринайсет години. Жертвата на Съпружеския капан — собственик на верига бакалии в Невада — се уплаши и не се появи на романтичната среща с „жена, търсеща неангажираща връзка“. Изведнъж останахме неангажирани в хотела; листата на палмите под прозореца шумоляха на топлия ветрец, докато се любехме на прохладните чаршафи и заспахме в прегръдките си. На сутринта се събудих, изпълнен с тъга; осъзнах, че съм направил ужасна грешка — че съм се отнесъл с най-важната жена в живота ми като среща за една нощ. Сигурно и тя бе почувствала същото. Макар че никога не отворихме дума за станалото, сексът помежду ни не се повтори. Просто бяхме стигнали до мълчаливо съгласие.

Именно това е знак за силна взаимна любов, не мислите ли? И двамата бяхме стигнали до едно и също решение и действахме според него, без да говорим по темата. Как другояче бихте го нарекли освен любов?

Естествено все пак трябва да се зачудите на телефонното обаждане.

Четири години не сте се чували с някоя жена, а после тя ни в клин, ни в ръкав ви се обажда да ви каже здрасти точно когато планирате удар. Каква е вероятността да се случи подобно нещо?

На три пъти се опитвах да променя коренно живота си и на три пъти се провалях, така че може би е време да спра с експериментите.

Първи опит: когато бях на двайсет, казах на баща си, че вече няма да вървя по пътя му; че ми е дошло до гуша от мамене и лъжи, от озъртане през рамо, от страх да не ме спипат. Записах се в Куийнс Колидж към Нюйоркския университет с намерението да стана юрист, защото ми се струваше, че стражарите се забавляват много повече от апашите.

Баща ми реагира с тиха ярост, тъй като бях обидил всичко, което бе постигнал през живота си. В известен смисъл имаше право. Престана да ми говори, но въпреки това последната дума бе негова — започна да умира, сякаш за да ми направи гадно. Пожълтял, вмирисан, прикован към леглото, той прекара последните девет месеца в апартамента си, като остави майка ми да търси начини да плати натрупаните от него дългове — безнадеждните суми, които дължеше на какви ли не опасни хора. Накрая напуснах колежа, върнах се на улицата — Пакети за балами, Наддавания за пода, Съпружески капани — и изплатих дълговете на родителите си. Двамата умряха в рамките на половин година, а след това вече бе твърде късно — така и не се опитах да продължа обучението си. Баща ми излезе победител и сигурно се смееше в гроба си.

Втори опит: когато бях на четиридесет и пет, най-сетне уверен в себе си — с двайсет години закъснение. Огледах се към преуспелите хора, които познавах — порядъчни типове, които никога не бяха престъпвали закона, никога не се бяха страхували от проблясващите червени и сини светлини в огледалото за задно виждане — и осъзнах, че съм по-хитър и умен от всички тях. Реших, че мога да имам онова, което имаха те — безличен живот, къща в предградията на Ел Ей, басейн в задния двор, две коли в гаража. Щом тези мудни и неамбициозни типове можеха да успеят в бизнеса си — в законния си бизнес, — значи същото важеше и за мен.

Затова си седнах на четирибуквието и се опитах да измисля идеалния бизнес за един порядъчен човек; нещо, което можеше да ми позволи да печеля от недостатъците на другите — от техния мързел, суета, липса на самоконтрол.

Така се роди „Диетичното тесте“.

Представете си, че печелите по 49.95 долара за тесте карти, което може да се купи само за осемдесет и девет цента от търговската компания „Шунзин“ в Тайпе, Тайван! После си представете, че продавате по едно от тях на всеки американец с наднормено тегло, който е прекалено мързелив или тъп, за да направи очевадното — да яде по-малко и да се упражнява повече.