Мэтью Кляйн - Лов на балами

Възможно е обаче жертвата да не съобщи за престъплението. Това е преимуществото при подобни удари. Жертвите рядко споделят, че са били обрани. Във вашия случай господин Джоунс се чувства засрамен. Колко пъти само старецът е чувал от децата си, че е прекалено доверчив, че не може да се оправя със собствените си пари, че е лесна плячка? Това само ще потвърди страховете на младите. Може би ако разберат, че старецът е бил изпържен, ще го обявят за неспособен да се грижи за себе си, ще го пратят в старчески дом и ще го лишат от финансовата му независимост.

Независимо дали ще съобщи за престъплението, или не, старецът ще се чувства нещастен. Как е възможно да е толкова тъп? Ще бъде обсебен от измамата. Ще започне да мечтае за отмъщение. „Само да можех да се докопам до тия мръсници! — ще си мисли. — Само полицията да можеше да ги пипне…“

Тогава се включвате отново. Най-доброто време — около два месеца след първия удар. Сега ще устроите Завръщането на значката. Ето как става това.

На вратата на жертвата се чука. Лицето е ново — на някой, когото не е виждал дотогава. Непознатият се представя като детектив Томас. За да докаже, че е полицай, размахва голяма блестяща златна значка.

Казва, че има страхотна новина за господин Джоунс. Може ли да влезе?

След като се озовава вътре, разкрива новината.

— Заловихме двамата мъже, които са ви измамили. В момента са в ареста. И не само това, ами парите ви все още бяха у тях, така че ще ви ги върнем след няколко дни.

На жертвата й се завива свят. Не може да повярва на късмета си. Толкова е щастлив, че едва чува следващите думи на детектив Томас.

— Има само един проблем — казва той. — Парите, които са взели от вас и които сте изтеглили от банката, са фалшиви. Явно са въртели някаква много сложна операция. Но не се безпокойте. От банката обещаха да възстановят загубите ви, така че няма причина да се безпокоите.

Жертвата въздъхва с облекчение.

— И тъй, имате ли нещо против да дойдете в управлението с мен, за да идентифицирате крадците?

Естествено жертвата се съгласява. Детектив Томас води стареца до полицейската си кола без отличителни знаци с малка пластмасова предупредителна светлина върху таблото и любителска радиостанция, включена на полицейската честота. Детектив Томас откарва стареца към паркинга на полицейския участък.

— Изчакайте тук — казва. — Ще вляза да подготвя очната ставка.

Детективът оставя жертвата на паркинга за няколко минути, а самият той влиза в управлението, използва тоалетната, евентуално си взима кока-кола от машината за безалкохолни. После се връща.

— Знаете ли — казва детектив Томас, — май можем да ви спестим неприятното изправяне лице в лице със заподозрените. Капитанът каза, че е достатъчно да ви покажа няколко снимки. Ако нямате нищо против, бъдете така добър да прегледате тези и да посочите човека, който ви обра.

Детектив Томас подава на стареца куп снимки. Той ги преглежда. Една от тях е на партньора ви, банков инспектор Марли. Старецът посочва снимката и казва:

— Този е.

— Точно така предполагахме — отвръща детективът. — Вижте сега, господин Джоунс, ето какво искаме да направите. Трябва да разнищим из основи историята с фалшивите банкноти. Касиерката, която работи с тези хора, е все още на свобода. Явно става въпрос за вътрешна измама.

Жертвата кима. Мислите й все още се въртят около факта, че ще си върне откраднатите пари. Скоро всичко ще е наред.

— Така че сега ще дойда с вас до банката — казва детектив Томас. — Искам да повторите абсолютно точно същото, което са искали от вас престъпниците. Наредете се на същото гише. Влезте и изтеглете пет хиляди долара.

Господин Джоунс се съгласява. Откарвате го до банката. Той тегли пет хиляди от сметката си и се връща при полицейската кола без обозначения.

Детектив Томас преглежда банкнотите. Нарочно вдига всяка, за да я разгледа срещу светлината. Наплюнчва пръст, опипва хартията.

— Точно така — казва той. — Фалшиви са. Всички до една. Тези типове наистина са добри.

И поклаща глава.

Прибира парите в жълт плик с надпис „Улики“ и дава разписка на жертвата.

— Ще сменим банкнотите с истински и ще ви ги доставим довечера у дома. Ще си бъдете ли вкъщи към седем?

Старецът се съгласява. Откарвате го до дома му и му благодарите за съдействието.

Едва ли е нужно да обяснявам, че в седем вечерта никой не се появява на прага на господин Джоунс.

В два през нощта ме буди телефонен звън. Потягам ръка в тъмното, напипвам слушалката, изпускам я върху нощната масичка. Накрая все някак успявам да я доближа до ухото си. Измърморвам нещо като „Ало“.