Мэтью Кляйн - Лов на балами

— Но как е възможно? Списание „Пипъл“ го номинира за най-сексапилния мъж на света.

— Не и за мен — казва тя с отнесен тон, сякаш си спомня някои моменти, в които се е държал не чак толкова секси. — Парите ми трябват, за да се отърва от него. Ще ида някъде, може би отново на Изток. Или пък в Париж. Ще започна отначало. Животът е все още пред мен.

— Колко точно искаш да отмъкнеш?

— Не знам. Двайсет милиона?

— O — отвръщам. — Звучи разумно.

— Но той има милиарди…

— Да видим тогава. Аз отмъквам двайсет милиона. И задържам сто бона. Невероятно щедро заплащане.

Тя махва с ръка.

— Добре де. Каква е почтената сума? Имам предвид в твоята… — Замисля се върху думите си. — В твоята област?

— Мисли за мен като за келнер. Нали се сещаш — онзи, който ти носи вечерите в скъпите ресторанти? Колко бакшиш му оставяш?

— Десет процента.

— Стига де. На келнера в „Евиа“.

— Двайсет процента.

— Е, дойдохме си на думата.

— От двайсет милиона долара…

— Точно така.

— Но това са много пари.

— Но пък и вечерята си я бива.

Тя се усмихва. Има големи, идеално равни бели зъби. Сваля очилата си и ги сгъва. Най-после виждам очите й. Сини и жълти, прекрасни като всичко останало.

— Труден си на пазарлъците.

— Не чак толкова — отвръщам. — Това винаги ми е било проблем.

— Ще го направиш ли?

— Знаеш ли, мога да отмъкна парите и да не ти дам нито цент.

— Но тогава не би имал никакъв шанс с мен.

— Шанс ли? За какво?

Погледите ни се срещат и изведнъж осъзнавам, че съм хлътнал по нея.

На жаргона на мошениците въдичарят е онзи, който вкарва жертвата в играта. Кара го да налапа стръвта. Обикновено го прави, като заиграва с алчността на мишената, със суетата или с гениталиите му. Или пък и с трите едновременно.

Правенето на Голям удар е като изкачване на Еверест. Всичко опира до логистика. Успехът ти няма почти нищо общо с това дали можеш да се катериш — най-важна в случая е подготовката. Започнеш ли изкачването, победата или поражението вече са предрешени. Добре ли е зареден базовият ти лагер? Наел ли си най-добрите шерпи? Здрав ли си? Първокласна ли е екипировката ти? Имаш ли доверие на другарите си, че ще те осигуряват?

Така че преди да отмъкна двайсет милиона долара, трябва да се погрижа нещата в базовия лагер да са безупречни. Не мога да си позволя синът ми да бъде пребит или убит насред номера. Първата ми грижа е да съм сигурен, че Тоби е в безопасност.

Как можете да убедите един гангстер да не убива сина ви? Лесно. Направете го да си заслужава. Първата стъпка е да си уредите среща. В случая с Андрей Сустевич Професора това е най-лесното. Достатъчно е само да позвъня на вратата му.

Сустевич живее в Пасифик Хайтс. Веднъж бе казал на някакъв репортер, че се е установил в Сан Франциско, защото му напомнял за Москва — студен, сив и потискащ. Пътувам нагоре към имението му и си мисля, че едва ли ще съм депресиран, ако живея тук. То е построено от един от железопътните магнати в края на деветнайсети век и оцелява при земетресението и пожара от 1906 г. Заема цял квартал. Къщата е проектирана във викториански стил, с натруфени дървени фронтони, кръгла кула в единия ъгъл и пищна украса. Външната дървена обшивка е боядисана в лимоненожълто — може би за да прогонва депресията, която те наляга, когато живееш в дом с шестнайсет стаи и чудесен изглед към Залива и моста Голдън Гейт.

Паркирам колата си на ъгъла и приближавам къщата пеша. Заобиколена е от градини с подстригани дървета и храсти, оформени като животни — лебед, глиган, слон — все неща, които би пожелал да убиеш или изядеш. Градините са отделени от улицата от черна порта от ковано желязо. Яка мутра с костюм, който му пасва като найлон на кренвирш, стои на пост. Носи деликатни, леки като перце слушалки с микрофон. Подхождат му колкото тиара на щангист.

— Здравейте — казвам. — Идвам да се видя с Андрей Сустевич.

— Имате ли уговорена среща? — Мутрата говори със силен руски акцент.

— Не, но се надявам да бъдете така добър да му предадете, че се казвам Кип Ларго. Аз съм бащата на Тоби Ларго и искам да платя на господин Сустевич един милион долара.

Мъжът кима, сякаш е в реда на нещата да ти цъфне някакъв непознат и да ти предложи един милион долара. Наглася микрофона пред устните си и казва нещо на руски. Чувам имената Кип, Ларго и Тоби, но не съм сигурен дали не вървят с руските думи за „побъркан старец“ и „безнадежден кучи син“.