Джон Гришэм - Беглецът

Съдия Гантри отново сви рамене и плъзна телефо­на обратно по бюрото.

- Впечатлен съм от испанския ти.

Тео грабна телефона си и усети как цялото му тяло се отпуска. Значи няма да има белезници, така ли? Ня­ма да има затвор? Няма да му крещят, задето е изпра­тил есемеси на основен свидетел? Пое си дълбоко дъх и успя да издиша докрай. Възелът в корема му се по­отпусна.

- Той отговори ли ти някак?

- Не, господин съдия.

- Говорил ли си с Хулио днес сутринта?

- Не, господин съдия.

- Е, изглежда, пак ще анулирам процеса. Джак Хоугън описа показанията на Боби пред съдебните засе­датели във встъпителните си думи, а сега хлапето го няма. Не мога да повярвам, че полицията е допуснала да им се изплъзне.

- Трудно е за вярване - каза Тео, но само защото не се сещаше какво друго да каже.

- Ти по-добре остани тук, в случай че той реши да се обади. Освен ако не искаш да се върнеш в час, раз­бира се.

- Ще остана.

Съдия Гантри му посочи един стол в ъгъла между две тежки библиотеки.

- Седни ето там и нито звук.

Тео седна на стола и стана невидим. Съдия Гантри натисна копче на телефона си и каза:

- Госпожо Харди, доведете адвокатите и прокуро­рите.

След броени секунди вратата се отвори и всички, които чакаха отпред, нахълтаха в стаята. Съдия Ган­три ги насочи към дългата заседателна маса и седна начело. Стенограф ката нагласи машината си до него. След като всички се настаниха, съдия Гантри каза:

- За протокола.

Стенографката започна да натиска копчетата на машината.

Съдията се прокашля и каза:

- В момента е към десет и половина в сряда сутрин­та, обвинението е призовало всичките си свидетели с изключение на Боби Ескобар, който не е тук и явно не може да бъде намерен. Съгласен ли сте, господин Хоу­гън?

Джак Хоугън не стана. Седеше видимо гневен и безпомощен, но явно примирен с поражението.

- Да, господин съдия, изглежда, е така.

- Господин Нанс?

- Господин съдия, от името на обвиняемия Пийт Дъфи настоявам да обявите процеса за невалиден, тъй като прокурорът, господин Хоугън, обеща във встъпителната си реч показанията на свидетел, кои­то ще опровергаят нашата теза, свидетел, който ще предреши изхода на делото. Съдебните заседатели имаха всички основания да му повярват, всъщност всички му повярвахме. От понеделник сутринта съдебните заседатели очакват прокуратурата да доведе този свидетел в съда, а сега се оказва, че това няма да се случи. Което е ужасно несправедливо към обви­няемия и е безспорно основание процесът да бъде анулиран.

- Господин Хоугън?

- Да не прибързваме, господин съдия. Според мен положението може да бъде обяснено на съдебните за­седатели и те може да бъдат инструктирани да прене­брегнат твърдението от встъпителната ми реч. С ра­дост ще се извиня и ще обясня действията си. Всичко е изпълнено добросъвестно. Представили сме пре­достатъчно доказателства, за да бъде осъден обвиня­емият дори без показанията на Боби Ескобар. Втори анулиран процес означава снемане на обвиненията в убийство, а това ще е несправедливост.

- Не съм склонен да се съглася, господин Хоугън - каза съдия Гантри. - Вредата е нанесена и защитата няма как да подложи свидетеля на кръстосан разпит. Струва ми се несправедливо към обвиняемия да се дава обещание за показанията на важен свидетел, а после да няма такива.

Раменете на Хоугън увиснаха и той поклати глава. Клифърд Нанс едва успя да сдържи усмивката си. Тео не можеше да повярва на късмета си - беше получил възможност да присъства на най-важния момент от най-големия съдебен процес, който помнеха по тези места. Попиваше всяка дума, без да помръдне и мускулче. Изглежда, никой не забелязваше, че и той е тук.

- Отлагам решението си за днес следобед - опове­сти съдия Гантри. - Издирването не е приключило, така че може да получа нова информация. Ще се събе­рем отново тук в два часа. Дотогава нито дума на никого. Не искам съдебните заседатели да разбират как­во се случва. Срещата приключи.

Адвокатите бавно се надигнаха и се отправиха към вратата. Съдия Гантри даде знак на Джак Хоугън да остане. Когато вратата се затвори, той каза на проку­рора:

- Има някаква ябълкова градина близо до Уиксбърг. Накарайте полицията веднага да я претърси.

Хоугън излезе бързо, а съдия Гантри се облегна на стола си. Погледна към Тео и каза:

- Ама че бъркотия. Какво би направил ти при това положение?

Тео се замисли. Осъзна колко самотна е тази рабо­та, колко съдбоносни са решенията на съдията, които оказват силно влияние върху живота на толкова много хора. Когато не си мечтаеше да стане известен адво­кат по наказателни дела, Тео мечтаеше да бъде мъдър и уважаван съдия. Но вече се колебаеше. В момента не искаше да е на мястото на съдия Гантри.