Джон Гришэм - Беглецът

Някакви новини, Тео?

Не, съжалявам.

Ела след петнайсет минути.

Добре, господин съдия.

- Беше съдия Гантри - осведоми Тео чичо си. - Иска ме в кабинета си след петнайсет минути. Виж­даш ли, Айк, нуждае се от помощта ми, за да реши този много важен въпрос. Осъзнава колко съм умен и колко добре познавам закона и е решил да се облегне на мен в труден момент.

- Мислех го за по-умен.

- Той е гений, Айк. Ти самият трябва да си гений, за да разпознаеш гениалността на друг.

- И как би отсъдил ти по въпроса?

- Бих обяснил всичко на съдебните заседатели и бих продължил процеса с надеждата обвинението да представи достатъчно доказателства, така че Дъфи да бъде осъден.

- Обвинението няма достатьчно доказателства. Стана ясно още по време на първия процес. А ако се­гашният не бъде анулиран веднага и ако има присъда, тя ще бъде обжалвана. От теб няма да стане добър съ­дия.

- Благодаря, Айк. А ти как би постъпил?

- Той няма друг избор, освен да анулира процеса. Аз така бих направил. А после бих казал на полицията да ни даде парите от наградата.

- Нали ми каза да забравя за парите.

- Вярно, бе.

В един и четиресет и пет Тео последва госпожа Хар­ди, която го въведе в кабинета на съдия Гантри. Тя из­лезе и затвори вратата. Тео седна и зачака съдията да приключи телефонния си разговор. Изглеждаше измо­рен и разстроен. В средата на бюрото му се мъдреше недояден сандвич върху салфетка и до него имаше празна бутилка от вода. Тео разбра, че съдия Гантри не е имал лукса да излезе да обядва. Все се е намирал по някой шут, който да го разпитва за процеса.

Съдията затвори телефона и каза:

- Беше началникът на полицията в Уиксбърг, по­знавам го добре. Няма и следа от нашия приятел.

- Изчезнал е, господин съдия. Боби живее на тъм­но като много други нелегални работници. Той умее да изчезва.

- Мислех, че родителите ти се опитват да му ста­нат поръчители и да придвижат документите му за гражданство. Какво стана?

- Не съм сигурен, но според мен документите му заседнаха някъде във Вашингтон. Продължават да опитват, но нещата се движат много бавно. Вече ми се струва, че няма значение. Майка му в Ел Салвадор е болна и Боби си отива у дома.

- Е, той със сигурност обърка делото.

- Господин съдия, имам един въпрос. По време на първия процес, когато Боби се появи като свидетел, вие анулирахте процеса. На следващата седмица той отиде в кабинета на Джак Хоугън и направи официално изявление. Използвали са страхотен преводач, кой­то превежда на съдебни процеси, и всичко е записано от стенограф, нали така?

- Точно така.

- Тогава защо тези показания не бъдат прочетени на съдебните заседатели? Така те ще чуят какво е ка­зал Боби и ще можем да довършим процеса.

Съдия Гантри се усмихна и каза:

- Не е толкова лесно, Тео. Имай предвид, че когато си обвинен в престъпление, имаш право да се изпра­виш лице в лице с хората, които те обвиняват, и да подложиш на кръстосан разпит онези, които свиде­телстват срещу теб. Пийт Дъфи нямаше тази възмож­ност, защото адвокатите му не са присъствали, когато Боби е давал показанията си. Ако сега допусна показанията в съда, това ще бъде основание за обжалване на присъдата.

- Явно е нужна смелост, за да бъде човек справед­лив, нали?

- Да, може да се каже. - Съдия Гантри погледна ча­совника си, намръщи се, потупа с пръсти по бюрото си, сякаш бързаше, и каза: - Е, Тео, мисля, че е време. Тук ли искаш да останеш, или ще се върнеш в училище?

- Ще остана.

- Естествено. - Съдията му посочи същия стол в ъгъла и Тео зае предишното си място. Съдия Гантри натисна едно копче на телефона си и каза: - Госпожо Харди, доведете адвокатите и прокурорите.

Вратата се отвори със замах и стаята бързо се на­пълни с хора, докато всички се събираха около кръг­лата маса. Когато стенографката беше готова, съдия Гантри каза:

- Сега е два часът следобед и издирването на Боби Ескобар е прекратено. Съдът трябва да разгледа иска­нето за анулиране на процеса. Още нещо, господин Хоугън?

Джон Хоугън отговори неохотно:

- Не, господин съдия.

- Господин Нанс?

- Не, господин съдия.

- Добре. - Съдия Гантри си пое дълбоко дъх и ка­за: - Опасявам се, че нямам избор по въпроса. Би било несправедливо към обвиняемия да продължим без показанията на Боби Ескобар.

Телефонът в джоба на Тео завибрира. Той го изва­ди, погледна го и едва не припадна.

- Почакайте, господин съдия - провикна се Тео.