Джон Гришэм - Беглецът

- Току-що разговарях със съдия Хенри Гантри, който веднага иска да се срещне с теб в кабинета си - каза госпожа Гладуел. - Изпратил е двама полицаи да те заведат до съда.

Тео не можеше нито да мисли, нито да говори, единственото, което можеше, бе да стърчи като упла­шено момченце, което много иска да дойдат мама и татко.

- Разбира се - отрони накрая. - Какво става?

О, прекрасно знаеше какво става. Бяха засекли двете му съобщения до Боби и сега щяха да го обви­нят в опит да повлияе на свидетел. Съдия Гантри ще­ше да беснее. Клифърд Нанс щеше да настоява за арест. Свършено беше с живота му. Очакваше го из­правителното училище.

- Да тръгваме - подкани го Бард.

Поведоха го по коридора като осъден на смърт към електрическия стол или към газовата камера, или към наказателната рота. Тео нерядко се озадачаваше колко бързо се разпространяват клюките в прогимназията на Стратънбърг, затова не беше толкова учуден, когато няколко любопитни учители застанаха на прага на ка­бинетите си, за да гледат. В главното фоайе няколко ученици от седми клас подреждаха рисунки върху ин- формационното табло. Прекратиха работа, за да зяпат как отвеждат арестанта. До тротоара чакаше черно-бяла полицейска кола с всичките емблеми, надпи­си, лампи и антени.

- Скачай на задната седалка - каза Снийд.

Тео се качи и се смъкна надолу. Едва виждаше през прозореца, когато колата потегли, но успя да хвърли поглед назад към училището. Десетки ученици бяха застанали по прозорците и наблюдаваха как отвеждат Теодор Буун, за да се изправи пред яростта на наказа­телната съдебна система.

След няколко минути пълно мълчание той попита:

- Е, какво става, момчета?

Бард, който шофираше, отговори:

- Съдия Гантри ще ти обясни всичко.

- Може ли да се обадя на нашите?

- Разбира се - отговори Снийд.

Тео обаче се обади на Айк, който вдигна веднага.

- Здрасти, татко, аз съм, Тео. Виж, пътувам към съ­да, за да се срещна със съдия Гантри.

- Добре, аз съм пред съдебната зала - отговори Айк. - Има почивка. Съдебните заседатели още не са се върнали. Нищо не се е случило в залата, но подози­рам, че Джак Хоугън най-накрая е признал, че Боби Ескобар е изчезнал. Положението е доста напрегнато.

Аз ли не знам.

- Ами ще пристигна след минутка. Най-добре ка­жи на мама.

- Окей.

Паркираха зад съдебната палата и влязоха през зад- ната врата. За да избегнат всички, се качиха с асансьо­ра до втория етаж и бързо се запътиха към чакалнята пред кабинета на съдия Гантри. Беше пълна с адвока­ти. Джак Хоугън и хората му, а също и целият екип на защитата бяха там. Хоугън и Клифърд Нанс стояха в ъгъла и шепнешком обсъждаха нещо адски важно. Всички спряха да си говорят и впериха поглед в Тео, който последва двамата полицаи към голямата врата.

Вътре съдия Гантри чакаше сам. Освободи Бард и Снийд и поздрави Тео. Не изглеждаше особено ядо­сан, само напрегнат.

- Извинявай, че те безпокоя така, Тео, но изникна нещо важно. Оказва се, че Боби Ескобар е изчезнал. Знаеш ли нещо по въпроса?

В този момент Тео не беше сигурен кое е правилно и кое не, но не можеше да промени стореното. Освен това имаше доверие на съдия Гантри.

- Да, господин съдия - отговори Тео. - Братовчед му Хулио Пеня ми се обади към полунощ в понедел­ник и ми съобщи, че току-що е разговарял с Боби, кой­то напуснал мотела и се криел.

- Значи знаеш за това от понеделник, така ли?

- Да, господин съдия. Не бях сигурен как да постъ­пя. Аз съм още дете.

- Каза ли на родителите си?

- Казах на Айк вчера сутринта, а на нашите - вчера следобед. Надявахме се да намерят Боби Ескобар и всичко да се подреди.

- Е, не са го намерили. Имаш ли представа къде е той?

- Снощи Хулио пак ми се обади и ми каза, че Боби се крие в ябълкова градина някъде край Уиксбърг, че планира да се върне в Тексас и да премине границата. Хулио ми звънна и ми го съобщи.

Съдия Гантри свали очилата си и разтърка очи. Се­деше зад огромното си бюро по риза и вратовръзка. Тео седеше на стол срещу него, а стъпалата му едва Докосваха пода. Чувстваше се много дребничък.

- Има и още нещо - добави той и извади мобилния си телефон. Намери двата есемеса до Боби и подаде телефона си през бюрото.

Съдия Гантри прочете есемесите и сви рамене.

- На испански са. Ти ли ги написа?

- Помогнаха ми да преведа първото, но второто го написах сам.

- Какво пише?

- Само обяснявам на Боби, че днес е важен ден, че има нужда от него в съда, че ще се справи добре и ще бъде в безопасност. Това е. Не се опитвам да повлияя на свидетел, честна дума.