Джон Гришэм - Беглецът

- Нямам грешка, мамо.

- Кога ще те видя?

- След училище.

- Бъди внимателен и не забравяй да се усмихваш.

Тео мразеше да се усмихва, защото носеше шини на зъбите, но майка му вярваше, че всяка усмивка пра­ви света по-хубаво място.

- Усмихвам се, мамо.

- Обичам те, Теди.

- И аз те обичам.

Тео се усмихваше, докато стигна до кухнята. Мра­зеше да му казват „Теди“ и се подразни на майка си. Грабна раницата си, потупа Джъдж по главата, каза му „довиждане“ и излезе от къщата. Профуча през града и десет минути по-късно вече стоеше пред бюрото на Айк. Тео му се беше обадил един час преди това и чичо му го чакаше със зачервени очи и ужасен вид.

- Това е катастрофа - изръмжа той. - Пълна ката­строфа.

- Какво ще стане, Айк?

Чичо му пиеше кафе от висока картонена чаша.

- Помниш ли встъпителната реч на Джак Хоугън, когато обеща съдебните заседатели да изслушат Боби Ескобар, неговия основен свидетел? Помниш ли я?

- Разбира се.

- Е, това беше грешка, защото, ако сега Боби не се появи, защитата ще поиска анулиране на процеса и съдия Гантри няма да има друг избор, освен да го на­прави. За втори път, Тео. И знаеш ли какво? Съгласно нашите закони второ анулиране на процеса означава снемане на всички обвинения. Означава, че Дъфи ще се измъкне от обвинението в убийство. Ще полежи в затвора няколко години заради бягството си, но скоро ще го освободят и той ще си живее живота. Ще му се размине, Тео. Ето това ще стане. Катастрофа!

От известно време Айк не беше споменавал за на­градата, но Тео подозираше, че чичо му често мисли за нея. Като данъчен консултант Айк припечелваше колкото да свърже двата края. Колата му беше на двай­сет години. Живееше в порутен апартамент. Кабинетът му беше разхвърлян и занемарен, макар че Тео го харесваше.

Айк, изглежда, се разстрои най-много от факта, че е възможно процесът за втори път да бъде анулиран.

- Трябва да намерят това момче - каза той.

Тео не възнамеряваше да казва на никого, че има телефонния номер на Боби. Не че това щеше да по­могне. Беше почти сигурен, че където и да се крие Боби, няма да си вдига телефона.

- Кога ще съобщят на съдия Гантри, че основният им свидетел е изчезнал?

- Кой знае! Аз на мястото на Джак Хоугън щях да си трая колкото се може по-дълго и да се надявам като безумец да намерят Боби. Хоугън има няколко свиде­тели, които може да призове за показания преди Боби, за да продължи делото, все едно нищо не се е случило. Но ако не го намерят до утре, край на играта. Не знам със сигурност, само предполагам.

- И ние нищо не можем да направим, така ли?

- Не, разбира се - рязко отговори Айк. - Можем само да чакаме.

- Добре, тръгвам. Отивам на училище. Ти към съда ли потегляш?

- О, да. За нищо на света не бих пропуснал днеш­ното заседание. Ще ти се обадя по време на първото междучасие.

Хулио го чакаше до стойката за велосипеди. Два­мата с Тео си пошушукаха няколко минути и влязоха в час. Никакви вести от Боби. Не вдигаше телефона си.

- Сигурен съм, че полицията търси навсякъде. Мо­же би ще го намерят.

- Дали ще е добре, Тео?

- Разбира се, че ще е добре.

Но всъщност нямаше представа.

- Извинявай, задето казах, че всичко е по твоя ви­на, Тео. Не го мислех сериозно.

- Няма нищо. Хайде да обядваме заедно в голямо­то междучасие.

- Дадено.

В часа на госпожа Моник по испански Тео гледаше стенния часовник и се чудеше какво ли става в съда. Беше девет часът и вторият ден на процеса започва­ше. Сигурно залата отново беше претъпкана. Съдеб­ните заседатели вече влизаха, за да изслушат следва­щите свидетели на обвинението. Вероятно всичко из­глеждаше наред. Само Джак Хоугън и екипът му знае­ха истината - основният им свидетел беше изчезнал. Един час по-късно Тео се измъчваше в часа по гео­метрия на госпожица Гарман и мислеше за Боби, кой­то сигурно се криеше някъде в гората и гледаше как полицейските коли прелитат край Уиксбърг, издир­вайки го като бесни. Боби беше успял да пристигне чак от Ел Салвадор, да прекоси Мексико, да премине границата и да стигне до Стратънбърг, без да го зало­вят. Тео често се питаше как милиони хора успяват да влязат незаконно в страната, да живеят и да оцеляват. Те знаеха тайните на това да живееш нелегално и да избягваш властите при нужда.

Ако Боби решеше да изчезне, никога нямаше да го Намерят.

Между часа по геометрия и часа с господин Маунт имаха десетминутно междучасие и Тео изтича на дво­ра, за да се обади на Айк. Той не вдигна. Явно беше на процеса и не можеше нито да говори, нито да изпрати есемес.