Джон Гришэм - Беглецът

След като поднесоха храна на всички, Тео, родите­лите му и другите доброволци вечеряха набързо в кухнята. Някои се заеха да мият съдовете и да приби­рат остатъците от вечерята. Семейство Буун се пръс­наха. Госпожа Буун се оттегли в стаичката си за срещи с клиенти. Господин Буун се настани в ъгъла, за да прегледа здравните осигуровки на една възрастна двойка.

Тео обучаваше един четвъртокласник по матема­тика, когато мобилният му телефон завибрира. Беше Хулио. Тео се извини и излезе навън да говори. Хулио му обясни, че току-що е разговарял с Боби. Криел се в ябълкова градина, далече от града, в стар склад, къде­то живеели и други нелегални работници. Полицаите се отбили веднъж, но работниците успели да избягат. Боби се канел да си уреди транспорт за Тексас, откъ­дето щял да прекоси границата и да се отправи към къщи.

- Каза ли му, че трябва да остане и утре да даде по­казания? - попита Тео, но вече знаеше отговора.

- Не, Тео, не му казах. Боби го няма.

По-късно, когато се прибраха у дома и Тео се готве­ше да си ляга, той разказа на родителите си за теле­фонното обаждане.

- Е, утре ще бъде интересен ден в съда - отбеляза баща му.

- Мисля, че трябва да съм там - отговори Тео.

Колкото и да си повтаряше, че процесът не го инте­ресува и пет пари не дава какво ще се случи, не може­ше да отрича истината.

- И защо? - попита майка му.

- Стига, мамо, защо не признаеш, че ти, татко и всеки друг адвокат в града си умират от желание да са в съда, когато Джак Хоугън ще е принуден да обяви, че основният му свидетел е изчезнал? Страшна дра­ма! Клифърд Нанс ще обезумее, ще се развилнее и ще настоява за прекратяване на делото. Ще се разрази го­ляма борба, всички ще са шокирани от случилото се. Сигурен съм, че искаш да го гледаш.

- Много съм заета утре, Теди, ти също. Достатъч- но пропусна от училище...

- Знам, знам, но в училище е скучно. Мисля да прекъсна.

- Сигурно ще ти е трудничко да влезеш да учиш право, ако не си завършил дори прогимназия - мъдро отбеляза баща му.

- Лека нощ - каза Тео вече на път за стълбите, след­ван по петите от Джъдж.

Заключи се в стаята си, изтегна се на леглото и за­рея поглед в тавана. Оставаше му само един ход и той го бе обмислял цял следобед. Трябваше да изпрати на Боби есемес - последна и отчаяна молба да постъпи правилно. Беше убеден, че може да го направи, без да го спипат. Боби нямаше да каже на никого, всъщност той сигурно в момента обикаляше страната, сврян в каросерията на някой камион с ябълки на път за Тексас. Или пък не. Може би още се криеше и единстве­ното средство за връзка с него беше мобилният му те­лефон.

Тео отвори лаптопа си и написа съобщение: Здрасти, Боби, Тео е. Процесът почти приключи. Утре е много важен ден. Имаме нужда да дойдеш. Ще си в безопасност и ще се представиш страхотно в съда. Моля те, върни се. Твой приятел, Тео.

Извади испанския си речник и се зае да превежда. Госпожа Моник все повтаряше, че начинаещите в ези­ка грешат, като превеждат дума по дума, но в момента Тео нямаше избор. Половин час се занимава със съоб­щението, сигурен, че е пълно с грешки, после го напи­са на мобилния си телефон. Поколеба се, защото знае­ше, че върши нещо нередно, но въпреки това го изпра­ти.

Цял час се мята в леглото и накрая заспа.

Тео се събуди добре отпочинал и готов за деня. Под душа си помисли за Боби, но някак си прогони мисъл­та за процеса.

Докато се обличаше, се замисли за Джак Хоугън, но някак си прогони мисълта за процеса.

Докато приготвяше две купи с корнфлейкс, се за­мисли за Пийт Дъфи, но някак си прогони мисълта за процеса.

Докато отиваше с колелото си към училище, пресе­че главната улица и видя в далечината съдебната па­лата, но някак си прогони мисълта за процеса.

Докато слушаше госпожа Моник да обяснява за ис­панските прилагателни, се замисли за есемеса си до Боби. Разбира се, не беше получил отговор. Но някак си прогони мисълта за процеса.

Докато седеше в часа по геометрия и си мечтаеше за предстоящия лагер в планината, някой почука на вратата и рязко я отвори. Госпожа Гладуел влезе с мрачно лице и без да обърне внимание на госпожа Гарман, впери поглед в Тео и каза:

- Тео, ела с мен, моля те.

Сърцето и дробовете му замръзнаха, а коленете му омекнаха, докато вървеше към вратата. Отпред в коридора го чакаха полицаите Бард и Снийд. Никой от двамата не се усмихваше, затова ръцете и китки­те на Тео също замръзнаха в очакване на белезни­ците.