Джон Гришэм - Беглецът

Джак Хоугън поднесе драматичния финал:

- Господин съдия, моля да се отбележи в протоко­ла, че свидетелят разпозна обвиняемия господин Пийт Дъфи.

- Отбелязано е - каза съдия Гантри и погледна ча­совника си. Всички бяха забравили за времето. Беше пет и десет. - Да направим петнайсет минути почивка.

Боби беше седял на свидетелското място два часа и трябваше да си отдъхне. Показанията му бяха прико­вали всеобщото внимание, най-вече защото бяха до­стоверни, но постоянната смяна на езиците беше из­тощила всички.

- Изглежда, Хенри смята да работи до късно днес - отбеляза Айк.

- Мислех, че винаги приключва заседанията в пет - отбеляза Уудс, но пък той рядко влизаше в съдебна зала.

- Зависи - поясни Тео като опитен адвокат.

Пийт Дъфи стана да се поразтъпче. Изглеждаше крехък и слаб, а раменете му бяха увиснали. Всичките му адвокати бяха начумерени. Омар Чийп и Пако, които седяха на първия ред зад защитата, се скупчиха край Клифърд Нанс. Малцина излязоха от съдебната зала, защото никой не искаше да изгуби мястото си.

В пет и половина съдия Гантри се върна на мястото си, но само за кратко. Обясни, че двама съдебни засе­датели не се чувстват добре и тъй като денят и бездру­го е доста напреднал, съдът се разпуска до девет на следващата сутрин. Удари с чукчето си и изчезна. Двама полицаи изведоха Боби от залата.

Тео допускаше, че ще го заведат на сигурно място и ще бдят зорко над него през цялата нощ.

Докато зрителите бавно напускаха залата, госпо­дин Буун каза:

- Айк, тази вечер ще си поръчаме китайска храна. Защо не дойдеш на вечеря, да поговорим за процеса.

Айк вече клатеше глава.

- Благодаря, но...

- Хайде, Айк - примоли се Тео. - Искам да те пи­там много неща.

Айк рядко отказваше на любимия си племенник.

Кухненската маса беше отрупана с картонени чи­нии, салфетки и кутии от пилешко чоу миен, скариди в сладко-кисел сос, пържен ориз и яйчени ролца от любимия ресторант на Тео „Златният дракон“. Айк ядеше с вилица, Тео също предпочиташе вилицата, но майка му настояваше да се храни с пръчици. Джъдж обаче лапаше като всяко куче и набързо изгълта две яйчени ролца.

- Според показанията, които изслушах - започна Айк, съдебният лекар не е намерил по тялото на Май­ра Дъфи нищо от кожените ръкавици за голф. Никак­во парченце, влакънце от подплатата, нищо. Теорията е, че Пийт старателно е изтрил всичко с хавлиена кър­па или нещо друго, преди да напусне местопрестъп­лението. Лявата ръкавица, която е носел по време на игра, била по-стара и протрита, затова успели да из­влекат ДНК от потта, която е попила. На дясната ръка­вица няма нищо, вероятно защото е чисто нова. Сложил я е, докато души жена си, после я е свалил.

- ДНК-то съвпада ли с това на Пийт Дъфи? - попи­та госпожа Буун.

- Разбира се, иначе защо изобщо да си правят тру­да? Разполагаме с очевидец, който обясни всичко на съдебните заседатели.

- Значи съдебният лекар няма да дава отново пока­зания? - попита господин Буун.

- Не знам. Днес беше в залата и господин Хоугън може да го извика на свидетелското място утре. Аз със сигурност бих го направил, за всеки случай. Показа­нията му ще придадат повече тежест на думите на Боби.

- Как се справи Боби като свидетел? - попита гос­пожа Буун.

- Доста впечатляващо - отвърна Айк.

- Много убедително - добави господин Буун.

- Тео? - попита тя.

Не се случваше често да помолят Тео да изкаже правно мнение пред група възрастни, които познава­ха закона много по-добре от него, затова той преглът­на мъчително, търсейки думите.

- Мисля, че на съдебните заседатели им трябваха няколко минути да свикнат с превода, на мен също. Испанският звучи много бързо, но сигурно всеки език звучи така, ако не го знаеш.

- Нали твоят испански е много добър? - прекъсна го Айк.

- Не толкова. Отначало не разбирах. Но след ня­колко въпроса свикнах. Преводачката Мария е много добра. Очевидно господин Хоугън беше репетирал с нея и с Боби. Въпросите му бяха кратки и по съще­ство, а отговорите на Боби също бяха кратки и кон­кретни. Все се питах: какво ще спечели, ако излъже? Защо съдебните заседатели да не повярват на всяка негова дума? И мисля, че те му повярваха.

- О, повярваха му - каза господин Буун. - Наблю­давах израженията им. Не пропускаха нищо и повяр­ваха на всичко. Пийт Дъфи ще бъде осъден.

- Какво ще стане утре? - попита Тео.

- Ще е грозна картина - отговори Айк. - Клифърд Нанс ще нападне Боби точно както направи във встъ­пителната си реч. Ще се разграчи по въпроса за неле­галната имиграция и ще обвини Боби, че е сключил сделка с прокуратурата - показанията му срещу Дъфи в замяна на обещание да не го депортират. Опасявам се, че денят се очертава труден за Боби.