Джон Гришэм - Беглецът

- Добре. За да приема признанието ви, трябва да ви задам няколко въпроса.

Съдия Гантри зачете въпросите от един доста оръфан наръчник.

Първо се увери, че господин Дъфи разбира какво прави. Дали е обсъдил въпросите с адвоката си? Да. Приема ли съветите на адвоката си? Да. Има ли оплак­вания от адвоката си и от работата му? Не. Разбира ли, че ще прекара остатъка от живота си в затвора? Да. Разбира ли, че като се признава за виновен, се отказва от правото си да обжалва? Да, разбирал. Че няма да може да промени решението си, след като подпише споразумението? Да. Съдия Гантри го разпита за пси­хическото му състояние. Взема ли лекарства? Не. Нещо, което може да замъгли преценката му? Не. Нещо, което да му попречи да вземе такова важно ре­шение? Не.

Разпитът се проточи и на Тео му хрумна нещо. Бав- но измъкна телефона от джоба си, скри го зад единия си крак, вперил поглед в гърба на съдията, и изпрати ес­емес на Айк: С Гантри съм. Дъфи се признава за вино­вен'.

Отговорът пристигна след броени секунди:

Знаех си.

Типично в стила на Айк. Въобразяваше си, че знае всичко, независимо колко знае в действителност.

Изведнъж Тео бе връхлетян от ужасното подозре­ние, че е предал доверието на съдия Гантри. Съдията със сигурност би предпочел тази среща да остане тай­на. Въпросът беше изключително важен.

Тео побърза да изпрати още един есемес: Нито ду­ма, многознайко.

Айк отговори: В съдебната зала съм. Всички знаят.

Тео се почувства малко по-добре. В съда и бездру­го почти нищо не оставаше в тайна, така че основа­телно можеше да се допусне, че клюката е плъзнала като горски пожар. Тео взе мъдрото решение да при­бере телефона обратно в задния си джоб.

Съдия Гантри приключи с въпросите и каза:

- Много добре. Уверих се, че обвиняемият Пийт Дъфи прекрасно съзнава действията си, че е получил уместни съвети от адвокатите си и не се намира под никаква принуда. Господин Дъфи, обявявам ви за ви­новен за убийството на Майра Дъфи и за виновен в бягство и укриване от правосъдието. Сега всички страни трябва да подпишат споразумението.

Докато съдията говореше, Дъфи се облегна на сто­ла си, впери поглед в Тео и бавно поклати глава.

Когато приключиха с документите, съдия Гантри се изправи и каза:

- Господа, заемете местата си в съдебната зала. Ще направя обръщение към съдебните заседатели.

Господин и госпожа Буун седяха заедно е Айк сред зрителите и чакаха. Сякаш всички говореха едновре­менно и голямата съдебна зала бръмчеше в очакване. Когато се появиха адвокатите, хората заеха местата си.

Всички погледи бяха вперени в Пийт Дъфи, докато се приближаваше към мястото си, престорено усмих­нат, сякаш всичко е наред.

Един пристав се изправи и високо нареди:

- Тишина в залата.

Всички тутакси притихнаха.

Айк се приведе към госпожа Буун и каза:

- Не виждам Тео.

Тя сви рамене. Господин Буун беше озадачен. Хла­пето никакво го нямаше.

Приставът изчака всички да се успокоят и се про­викна:

- Станете.

Хората скочиха на крак, когато съдия Гантри влезе през задната врата с вееща се зад него дълга тога. А зад тогата крачеше младият му помощник.

Тео пристъпи към подиума, видя пълната зала, в която хората по традиция бяха прави и бяха вдигнали уважително поглед към съдийската маса, и тутакси реши, че в крайна сметка не е толкова лошо да си съ­дия. Нареди си да не се усмихва - положението беше твърде сериозно за усмивки.

Съдия Гантри седна на тежкия си черен стол и каза:

- Седнете, моля. - Докато присъстващите шумно заемаха местата си, той посочи празния стол до своя и прошепна: - Седни тук Тео.

Тео бързо седна. Столът му беше малко по-нисък от съдийския, който приличаше на трон, но от място­то си виждаше всяко лице в залата. Намигна на майка си, но тя едва ли видя това. Той вдигна поглед към бал­кона и забеляза няколко свои приятели от училище. Забеляза също, че някои хора го гледат и сигурно се чудят: какво търси това дете на подиума?

- Добро утро - каза съдия Гантри. - Моля, доведе­те съдебните заседатели.

Приставът отвори вратата и съдебните заседатели за последен път влязоха в залата. Тео погледна към ма­сата на защитата и срещна гневния поглед на Пийт Дъфи.

Жалко, Пийт. Очакват те десетилетия в затво­ра. И имаш късмет, че получаваш това.

Когато съдебните заседатели заеха местата си, съ­дия Гантри се обърна към тях:

- Добро утро, госпожи и господа. Преди няколко минути в моя кабинет обвиняемият господин Пийт Дъфи се призна за виновен в убийство.