Джон Гришэм - Беглецът

- Пийт Дъфи ще се съгласи ли да се признае за ви­новен? - попита Тео.

- Още не знам. Подозирам, че е прекарал много дълга нощ в ареста. Клифърд Нанс е склонен да склю­чи споразумение и при последния ни разговор беше решил да препоръча на Пийт да го приеме. Всичко друго е за предпочитане пред това да си осъден на смърт и да чакаш екзекуцията си.

- Харесва ми, господин съдия - каза Тео. - Със смъртното наказание свързвам серийните убийци и терористите, наистина отвратителни хора. Не човек като Пийт Дъфи.

- Убийството си е убийство.

- Така е, но Пийт Дъфи няма отново да извърши убийство, нали?

- Съмнявам се. Значи ти подкрепяш споразуме­нието, така ли?

- Да, господин съдия. И бездруго имам някои ре­зерви по отношение на смъртното наказание. С това споразумение извършителят ще бъде наказан и спра­ведливостта ще възтържествува.

- Добре. Адвокатите пристигат след няколко ми­нути. Искам да седнеш на мястото си ето там и да не се месиш. Нито думичка, ясно?

- Разбира се, но един истински съдебен помощник дали ще се крие в ъгъла?

- Значи искаш да седнеш на масата?

- Естествено.

- Съжалявам. Имаш късмет, че изобщо си тук.

- Да, господин съдия. Благодаря ви.

Въздухът се изпълни с напрежение, когато адвока­тите влязоха в стаята. Неколцина погледнаха към Тео в ъгъла, но явно никой не даваше пет пари за него. В момента ги вълнуваха много по-неотложни пробле­ми. Наобиколиха дългата маса, отвориха куфарчетата си, извадиха документи и бележници и се настаниха. Съдия Гантри зае мястото си начело, а стенографката седна до него. От едната страна бяха Джак Хоугън и прокурорите. От другата седяха Клифърд Нанс и не­говият екип. Пийт Дъфи не присъстваше.

- За протокола - каза съдия Гантри и стенографка­та започна да натиска клавишите си.

- Господин Нанс, предложението е същото като снощи. Господин Дъфи взе ли решение?

Клифърд Нанс имаше вид на човек, който не е спал цяла седмица. Обличаше се със скъпи костюми и ви­наги беше самото олицетворение на преуспял адвокат по наказателни дела, но сега вратовръзката му беше накриво, а ризата - смачкана.

- Господин съдия - поде той, - срещнах се с клиен­та си в полунощ и в шест часа тази сутрин. Накрая той се съгласи да се признае за виновен и да приеме спо­разумението.

- Господин Хоугън, подготвили ли сте текста на споразумението?

- Да, господин съдия. - Един от помощниците на Хоугън извади спретната купчинка листове и всеки получи копие. - Съвсем просто и ясно, господин съ­дия.

Тео и преди беше чувал тези думи. Всъщност спо­ред баща му, когато един адвокат каже, че нещо е „просто и ясно“, най-добре бъди нащрек. Защото всъщност текстът е доста сложен.

Адвокатите бавно прочетоха споразумението. Беше само две страници и наистина беше просто и ясно.

- Обвиняемият се признава за виновен по обвине­ние в убийство и получава доживотна присъда без право на замяна - обяви съдия Гантри. - Освен това се признава за виновен за бягство от правосъдието и по­лучава присъда от две години, която ще излежава ед­новременно с доживотната.

- Точно така, господин съдия - съгласи се Хоугън.

- Реших да одобря това споразумение. Доведете обвиняемия.

Заместник-прокурорът пристъпи към вратата, от­вори я и кимна на някой в чакалнята. Влезе унифор­мен служител, следван от Пийт Дъфи, след който вър­веше още един полицай. Не носеше белезници. Беше облечен с обикновен тъмен костюм. Странното беше, че изглеждаше спокоен и дори се опита да се усмихне на съдия Гантри. Малко преди да седне до Клифърд Нанс, той огледа стаята и забеляза Тео. Усмивката му се стопи. Тялото му се скова. После направи няколко крачки към ъгъла.

Тео знаеше, че Дъфи няма да го нарани, поне не в този момент, но за миг сърцето му спря да бие. Дъфи го измери с гневен поглед и каза:

- Ти ме намери, нали? На летището във Вашинг­тон. Ти беше, нали?

Тео не възнамеряваше да му отговори, само отвър­на на свой ред с гневен поглед, без да му трепне окото.

- Достатъчно - изръмжа съдия Гантри и един по­лицай стисна Дъфи за лакътя. Поведе го към масата и го настани до Клифърд Нанс.

Тео си пое дълбоко дъх.

- Господин Дъфи - поде съдия Гантри, - пред мен е споразумение от две страници, което искам внимател­но да прочетете.

Дъфи не посегна към документа. Вместо това каза:

- Знам какво пише, господин съдия. Не е нужно да го чета. Господин Нанс ми обясни всичко.

- Искате ли да се признаете за виновен?

- Да, господине.