Джон Гришэм - Беглецът

Изпълнявайки молбата на Боби, съдия Гантри, Тео и преводачката отидоха за пет минути с кола до парка „Труман“ и зачакаха до въртележката. Той се показа иззад редица високи чемшири и тръгна към тях. Боту­шите му бяха покрити със засъхнала кал. Джинсите му бяха мръсни. Очите му бяха зачервени и изглежда­ше изморен.

- Съжалявам за всичко това, но съм уплашен и не съм сигурен как да постъпя - каза той на испански.

Преводачката, млада жена, която се казваше Ма­рия, се заслуша в думите на съдията.

- Боби, нищо не се е променило от последния път, когато говорихме преди няколко месеца. Ти си важен свидетел и ние имаме нужда да кажеш в съда какво си видял.

Мария вдигна ръка и помоли:

- Не толкова бързо. Кратки изречения, моля.

Тя преведе на испански, а съдия Гантри продължи:

- Няма да бъдеш арестуван, нито ще ти навредим по някакъв начин, обещавам. Тъкмо обратното. Ще се постарая да си под закрила.

Последва превод на испански и Боби успя да се ус­михне бегло.

***

Новината, че свидетелят е намерен, отекна в съ­дебната палата и в правните кантори в центъра на гра­да. В три следобед се събраха още повече зрители. Тео и Айк имаха превъзходни места два реда зад масата на обвинението, където към тях се присъедини Уудс Буун, който беше успял някак си да се откъсне от спешната работа в кантората. Тео се озърна и забеляза много местни адвокати да се провират между редове­те в търсене на място.

Въведоха Пийт Дъфи. Изглеждаше пребледнял и объркан. Поговори с Клифърд Нанс, който беше ви­димо разстроен и нервен. Нямаше и следа от самоуве­реността, която Тео беше видял само преди час.

Приставът призова към ред в залата и след няколко секунди хората се успокоиха. Всички места бяха за­ети и хората се подредиха покрай стените на съдебна­та зала. Съдия Гантри зае мястото си и нареди на пристава да доведе съдебните заседатели. Когато те се настаниха, той ги погледна и се зае да им обяснява:

- Госпожи и господа съдебни заседатели, извинете за забавянето. Знам, че е неприятно с часове да чакате юристите и мен да решим проблема, но това е обичай­но за един съдебен процес. Така или иначе, вече сме готови да продължим. Щатът ще призове още един свидетел, господин Боби Ескобар, който не говори английски. Затова ще използваме услугите на заклет съдебен преводач. Казва се Мария Олива. И преди съм работил с нея, много е добра и ще се закълне да казва истината точно като свидетеля. Малко странно е да се дават показания по този начин, но нямаме друг избор. Преди време прочетох някаква статия за феде­рален съд в Ню Йорк, където използвали заклети пре­водачи на повече от трийсет езика. Явно ние имаме късмет, езиците са само два. Все пак ще изслушаме показанията малко по-бавно и няма да пришпорваме процедурата. Моля ви за търпение и внимание. Гото­ви ли са адвокатите да продължим?

Джак Хоугън и Клифърд Нанс кимнаха.

Мария Олива се приближи до свидетелското мяс­то. Приставът извади Библия и тя сложи лявата си длан върху нея. Приставът каза:

- Заклевате ли се да превеждате показанията вярно и точно с цялото си старание?

- Заклевам се.

- Господин Хоугън, можете да призовете следва­щия си свидетел - каза съдия Гантри.

Хоугън стана и каза:

- Щатът призовава Боби Ескобар.

Отвори се странична врата и от нея се появи Боби, който вървеше след друг съдебен пристав. Без да об­ръща внимание на зрителите, адвокатите и обвиня­емия, той закрачи доста уверено към свидетелското място. Не за пръв път идваше тук. Седмица по-рано, преди началото на процеса, Джак Хоугън беше довел Боби в съдебната зала и го беше подложил на дълга и изморителна репетиция. Беше го обстрелвал с въпро­си. Мария беше превеждала. Един млад прокурор бе­ше влязъл в ролята на Клифърд Нанс и дори беше ус­пял да се разкрещи на Боби. Нарече го лъжец! Отнача­ло Боби беше разстроен и неуверен, но към края на деня започна да разбира същината на процедурата и особено на безмилостния кръстосан разпит.

След края на репетицията Джак Хоугън беше сигу­рен в свидетеля си. Боби обаче не беше толкова уве­рен.

Закле се да казва истината и зае мястото си. Мария седна на сгъваем стол до него, също с насочен към ли­цето ѝ микрофон. Залата притихна. Съдебните засе­датели чакаха.

Тео никога не беше усещал толкова силно напре­жение.

Хоугън започна с бавни и лесни въпроси. Боби бе­ше на деветнайсет години и беше живял с леля си и с нейното семейство. Беше от Ел Салвадор, а в Съеди­нените щати пребиваваше по-малко от година. Беше преминал нелегално границата, за да си търси работа. У дома имаше семейство - родители и трима по-мал­ки братя, които бяха бедни и гладни. Боби не искал да заминава от родината си, но нямал избор. Когато пристигнал в Стратьнбърг, си намерил работа на голф игрището в „Уейвърли Крийк“, където косеше трева­та и се грижеше за поддръжката. Печелеше седем до­лара на час. Опитваше се да научи английски, но му беше трудно. Беше напуснал училище четиринай­сетгодишен.