Джон Гришэм - Беглецът

Колкото по-дълго спореха, толкова по-зле се пред­ставяше полицаят, а Нанс бележеше точки, като опро­вергаваше показанията му. След едночасов безмилос­тен разпит Нанс заяви, че е приключил. Съдия Гантри сложи край на днешното заседание. Всички се нужда­еха от почивка.

Късно в понеделник следобед Тео си беше в каби­нета и се опитваше да се съсредоточи над домашното си, кучето дремеше в краката му, а тревожното му съ­знание се разпиляваше в много посоки. Но мислите му бяха насочени предимно към Боби Ескобар и към кошмара, който очакваше горкото момче, когато вле­зеше в съдебната зала. Клифърд Нанс щеше да му се нахвърли като бясно псе и сигурно щеше да го разпла­че. Щеше да го оскърбява. Да го обвинява, че е склю­чил непочтена сделка с прокуратурата, за да остане в страната. Щеше да каже на съдебните заседатели, че свидетелят е готов на всичко, само и само да си спаси кожата. Нямаше начин да подготви Боби за предсто­ящото. И всичко ставаше по негова вина. Ако не беше той, Боби никога нямаше да бъде призован като сви­детел. Ако не беше той, Пийт Дъфи щеше да се крие някъде в Южна Америка и цялата тази бъркотия ня­маше да го тревожи.

Чувстваше се страшно нещастен и му се искаше да не беше влизал в съдебната зала. За пръв път, откакто се помнеше, му се повдигаше от правото. Дали пък вместо това да не стане архитект?

Почукване на задната врата го извади от нещастие­то му. Джъдж скочи и изръмжа тихо само колкото да покаже на Тео, че е буден и се справя прилично с охра­ната на мястото. Джъдж всъщност не беше особено храбър и предпочиташе да избягва неприятностите.

Оказа се Хулио, уплашен и неуверен. Веднъж вече беше идвал тук, но въпреки това се смущаваше от ми­сълта да влезе в голяма правна кантора в центъра на града. Седна на единствения друг стол в стаята и из­глеждаше страшно объркан.

- Какво става, Хулио? - попита Тео.

- Ами как върви процесът?

Когато се запознаха в приюта за бездомни, той го­вореше с много силен акцент. Сега обаче акцентът му почти не се долавяше и Тео отново се изуми от бързи­ната, с която Хулио усвояваше английския език.

- Добре, струва ми се - отговори Тео. - Днес ми позволиха да отсъствам от училище и да гледам всич­ко. Как е Боби?

- Закарали са го в мотел в друг град и не ни казва къде, защото от полицията го предупредили да си мълчи. Много е уплашен, Тео. - Хулио се умълча и се озърна нервно из стаята. Ясно бе, че може да каже много повече, но не знае дали трябва. Все пак стисна зъби и продължи: - Разбираш ли, Тео, Боби има прия­тел, един човек, с когото работи, американец, който днес имал почивен ден. Отишъл в съдебната зала, седнал на балкона и наблюдавал процеса. Казал на Боби, че положението е много лошо, че адвокатите го наричали престъпник и лъжец, и всякакви други лоши неща. Приятелят казал на Боби, че ще е луд да се яви в съдебната зала. Че адвокатите ще му се нахвърлят и ще го направят на глупак. Съдебните заседатели вече били убедени, че той е поредният лъжлив нелегален работник, който е готов да каже всичко, за да получи зелена карта. Вярно ли е, Тео?

Тео тутакси се изкуши да поизвърти малко истина­та, да увери Хулио, че Боби ще се справи чудесно, че няма основание за тревога и така нататък... Обаче просто не можеше да го направи.

- Откъде знаеш? - попита той.

- Говорих с Боби.

- Как си говорил с Боби, след като полицията го държи под ключ в някакъв мотел?

- Ами той има мобилен, нов.

- Откъде се е сдобил с мобилен?

- Полицаите му го дали. Важно било да има, в слу­чай че нещо се обърка. Той ми се обади преди един час и каза, че е говорил с приятеля си и не знаел какво да прави. Наистина ли положението е толкова лошо?

Тео си пое дълбоко дъх и се помъчи да измисли ня­какъв начин да представи истината в по-добра светли­на:

- Хулио, опитай се да разбереш как стоят нещата в един процес. Съзнавам, че сигурно е объркващо, но не, положението не е толкова зле. По време на проце­са адвокатите понякога казват неща, които не са съв­сем точни. Не забравяй, че съдят Пийт Дъфи за убий­ство, че го заплашва смъртно наказание и че има мно­го добри адвокати, които се борят със зъби и нокти да го оневинят. Да, ще говорят неща, които звучат ужасно, но може би нещата всъщност не са толкова страш­ни. Боби ще се справи, когато застане на свидетелско­то място. Без него обвинението трудно ще издейства осъдителна присъда.

- Наистина ли са казали, че е престъпник?

- Да.

Хулио поклати отвратено глава и промърмори: