Джон Гришэм - Беглецът

- Добре, а какво става, когато заловят работодател, който наема работници на черно?

- Съсипват го, плаща голяма глоба. Но това рядко се случва. Има твърде много работници и твърде мно­го работодатели, склонни да плащат в брой и да полз­ват евтина работна ръка. Яж си обяда.

- Не съм толкова гладен. Даже малко ми е лошо. Иска ми се да не бях забърквал Боби в тази каша.

- Тази каша е започнала, когато Пийт Дъфи е убил жена си. Вината не е нито твоя, нито моя, нито на Боби. Едно престъпление често увлича невинни хора, които биха предпочели да не са замесени. Винаги ста­ва така. Ако свидетелите се страхуват да дават показа­ния, много престъпления ще останат неразкрити.

Тео отхапа от сандвича си, но всъщност изобщо нямаше апетит.

***

Следобедното заседание започна и Джак Хоугън призова първия свидетел на обвинението. Жената се казваше Емили Грийн и беше по-малката сестра на Майра Дъфи. След като се закле, тя зае свидетелското място и се опита да се усмихне на съдебните заседате­ли. Беше видимо напрегната, както става с много хора, когато застанат на това място. Джак Хоугън бавно я преведе през събитията от онзи ден, в който беше на­мерила сестра си мъртва. Трябвало да се срещнат за обяд, но понеже Майра не се появила, Емили започна­ла да ѝ звъни. Никой не вдигнал и тя заподозряла, че нещо не е наред, защото сестра ѝ не се разделяла и за миг с мобилния си. Емили бързо се отправила към къ­щата на семейство Дъфи в „Уейвърли Крийк“, където заварила входната врата открехната. Влязла вътре и се натъкнала на Майра, просната на килима в дневна­та. Отначало Емили помислила, че Майра просто е припаднала или е получила инфаркт. Проверила пул­са ѝ и когато разбрала, че е мъртва, изпаднала в пани­ка и позвънила на 911. Докато разказваше, свидетел­ката се разчувства, но успя да запази самообладание.

Клифърд Нанс се изправи и оповести, че няма въ­проси. Освободиха Емили Грийн и тя седна на първия Ред зад масата на обвинението.

Джак Хоугън призова следващия си свидетел, раз­следващия полицай Томас Кроун. След няколко пред­варителни въпроса Кроун описа местопрестъпление­то. На екрана показаха голяма снимка и съдебните за­седатели отново видяха Майра Дъфи, както е била на­мерена на килима. Беше облечена с красива рокля и още беше с обувки на висок ток. Хоугън и Кроун обяс­ниха всяка подробност от снимката. После показаха шията ѝ в близък план и полицаят обясни, че още ко­гато огледал тялото за пръв път, забелязал червенина и лека подутина от двете страни на врата, непосред­ствено под челюстта. Веднага заподозрял, че става дума за удушаване, и отворил дясното око на Майра Дъфи. Било напълно червено и веднага разбрал, че става дума за убийство.

На други снимки показаха шкафчетата и чекме­джетата, които убиецът беше отварял, и вещите, кои­то беше разхвърлял, в опит да създаде представа, че става дума за обир, който впоследствие е прераснал в убийство. Липсваха няколко старинни часовника на Пийт Дъфи, три пистолета от колекцията му и някол­ко бижута на Майра. Предметите така и не бяха от­крити. Имаше снимка и на входната врата, тази откъм задния двор, която беше намерена затворена, но не за­ключена, а панелът на алармата до нея показваше ре­жим „стендбай“. Хоугън използваше направена от въздуха снимка, докато разпитваше Кроун, за да може съдебните заседатели да получат ясна представа за дома на Дъфи и за близостта му до шестия феъруей на голф игрището. На други снимки се виждаха фасада­та и страничната стена на къщата, уединени и засен­чени от дървета - целта беше да стане ясно, че място­то е много изолирано. Бяха снети отпечатъци от вра­тите, бравите, прозорците, шкафовете, чекмеджетата, кутиите за бижута и старинната махагонова кутия, където господин Дъфи държеше часовниците си. Имаше отпечатъци само на семейство Дъфи и на тяхната икономка, което можеше да се очаква, защото те живееха или работеха там. Липсата на други отпеча­тъци доказваше, че или убиецът е носел ръкавици и е бил много предпазлив, или че това е дело на Пийт Дъфи. Икономката не била на работа през онзи ден и имаше солидно алиби.

Когато приключиха със снимките, Джак Хоугън по­каза карта на „Уейвърли Крийк“ и заедно с Кроун опи­саха местоположението на дома на Дъфи, на трите голф игрища, на сградата на клуба и така нататък. Спо­ред компютърния архив на игрището Пийт Дъфи до­шъл сам в единайсет сутринта. Времето не било хубаво и на трите игрища имало съвсем малко хора. Той се придвижвал със собствена количка, не ходел пеша по игрището, което според изчисленията означавало, че се е намирал на четвъртата или петата дупка по време­то на смъртта на жена си. С количка като неговата човек можеше да измине разстоянието от четвъртата или пе­тата дупка до дома на Дъфи за около осем минути.