Джон Гришэм - Беглецът

Поредната продължителна пауза. В съдебната зала цареше мъртва тишина. Хоугън видимо се наслажда­ваше на драматизма.

- Откъде го знаем ли? Знаем, защото има свидетел. Младеж на име Боби Ескобар. Той работел на голф иг­рището - косял тревата и вършел други подобни дей­ности, а в единайсет и половина онази сутрин тъкмо започвала обедната му почивка. Боби е от Ел Салва­дор и е нелегален работник. Пребивава в страната не­законно като мнозина други, което не променя факта, че е видял Пийт Дъфи да бърза към дома си онази сут­рин. - Хоугън докосна лаптопа си и на екрана се появи още една въздушна снимка. С помощта на лазерна по­казалка той обясни: - Боби седял в гората ето тук и половинчасовата му обедна почивка била някъде по средата. От мястото си съвсем ясно виждал задната страна на къщата на Дъфи. Видял Пийт Дъфи да пар­кира количката си за голф, да слага втората ръкавица на дясната си ръка и бързо да влиза вътре. Няколко минути по-късно видял Дъфи да излиза още по-забър- зан и да потегля. - Джак Хоугън се приближи до маса­та си и отпи вода от пластмасова чаша. Всички съдеб­ни заседатели го наблюдаваха. Той пъхна и двете си ръце в предните джобове на панталона си, сякаш беше време за приятелски разговор. - И така, госпожи и господа, лесно е да критикуваме и дори да осъждаме господин Ескобар, защото той дори не би трябвало да е в страната. Пристигнал е тук в търсене на по-добър живот. Изоставил е семейството си у дома и всеки ме­сец изпраща пари на майка си. Но престоят му тук е незаконен и защитата рано или късно ще разгледа подробно този въпрос. Ще го критикуват. Той говори английски слабо и ще даде показания с помощта на преводач. Моля ви, не допускайте този факт да замъг­ли преценката ви. Боби не иска да свидетелства. Той се страхува от съдебната зала и от властите, и с осно­вание. Но е видял каквото е видял, а то е важна част от престъплението. Той няма причина да лъже. Не по­знава нито Пийт, нито Майра Дъфи. Не си е търсел бе­лята. Не е знаел, че тя е убита. Бил е просто едно са- мотно и обзето от носталгия момче, което кротко е обядвало само в гората, далече от другите работници. Попаднал е на подходящото място в подходящия мо­мент, за да стане свидетел на нещо важно. Голяма сме­лост е нужна на момче като Боби Ескобар да заеме по­зиция и да свидетелства в тази съдебна зала. Моля ви да го изслушате без предубеждение.

Джак Хоугън седна и в този момент Тео не можеше Да си представи, че някой ще смята Пийт Дъфи за не­винен.

Съдия Гантри удари чукчето си и обяви петнайсет- минутна почивка. Тео не искаше да рискува да изгуби мястото си, затова двамата с Айк не станаха.

- Имаш ли новини от Боби? - прошепна чичо му.

Тео позлати глава.

Месец по-рано самоличността на Боби Ескобар бе­ше разкрита по време на изслушване на закрити врата пред съдия Гантри. Джак Хоугън беше запазил името му в тайна до последния възможен момент, но безми­лостните процедурни правила изискваха всички сви­детели да бъдат назовани преди процеса. Съдия Ган­три изнесе строга лекция: всеки непозволен контакт с Боби ще доведе до строги наказания. Опитът за под­купването на свидетел бе престъпление, при това се­риозно, и съдия Гантри нямаше да се поколебае да накаже онзи, който се опита да го заплаши. Коментарите на съдията бяха насочени предимно към Клифърд Нанс и неговия екип от защитници и в един момент Нанс беше възразил с думите:

- Господин съдия, с цялото ми уважение, вие, из­глежда, намеквате, че насърчаваме престъпна дей­ност. Намирам това за оскърбително.

На което съдия Гантри бе отговорил:

- Приемайте го както искате, господин Нанс, но никой да не е посмял да обели и дума пред това момче, ясно? Ще следя положението му отблизо.

Полицията премести Боби на тайно място и му осигури денонощна охрана. Разрешиха му само огра­ничен достъп до приятелите и роднините му. Той хо­деше на работа на голф игрището всеки ден, придру­жаван от цивилен полицай.

Почти цяла седмица беше нужна на Тео, докато разбере къде се намира Боби. Хулио го издаде един ден по време на междучасието. Каза, че бил още по-уплашен и му се искало изобщо да не си е призна­вал какво е видял. Много тъгувал за дома си и се тре­вожел за майка си в Ел Салвадор. Била болна и искала той да се прибере у дома. Заплашвал да потъне в широката нелегална мрежа, с чиято помощ изобщо беше стигнал до Стратънбърг. Искало му се изобщо да не си е намирал работа на игрището. Тео насърчаваше Ху­лио да убеди братовчед си да прояви твърдост, да бъде смел и така нататък, но дори Хулио се колебаеше от­носно участието на Боби. Каза, че на Тео му е лесно да вярва, че постъпва правилно и в името на американ­ската справедливост. Но не разбирал какво е да живе­еш незаконно, нежелан, постоянно уплашен, без да владееш езика и с неизменното опасение, че ще те арестуват и депортират. Боби не вярвал на полицаите, защото те много често приклещвали нелегално пребиваващи и им слагали белезници. Разбира се, сега се държали добре с него, ама след процеса?