Джон Гришэм - Беглецът

Тео изведнъж прегладня. Устата му се напълни със слюнка. Коремът му се сви. Почти усещаше вкусните ухания, които го връхлитаха всеки понеделник, щом прекрачеше прага на „Робилио“. Но успя да каже:

- Точно така.

- Не ставай глупав, Тео - намеси се майка му.

- Помисли си колко пари ще спестим - каза баща му - В „Робилио“ водата с лед е безплатна. И пари за обяд няма да му даваме.

Джьдж вдигна лапа и задраска по крака на Тео, ся­каш за да го подсети: Ей, приятел, аз не съм на гладна стачка.

Тео бавно се надигна и отвори хладилника. Взе бу­тилка пълномаслено мляко - нито той, нито Джьдж обичаха обезмаслено - и извади кутията с корнфлейкс от бюфета. Докато сипваше в купичка, забеляза нещо важно. Баща му беше смъкнал вестника си съвсем ле­ко, колкото да срещне очите на майка му и да ѝ се ус­михне лукаво.

Действаха задкулисно. Играеха му номера.

Тео остави купата на пода и се върна на масата, примрял от глад. Бяха се смълчали прекалено, затова той реши да подеме друг сериозен разговор. Нямаше нищо за губене.

- Пак ви казвам, не виждам нищо лошо да ми поз­волите да гледам първия ден в съда. И двамата знаете, че това е най-големият процес в историята на Стратънбърг, вероятно най-сериозният, който ще видим някога, затова не е честно да ме карате да го пропусна. Мисля, че съм донякъде свързан със случая, защото ако не бях аз, изобщо нямаше да има процес. Пийт Дъфи щеше да е в Южна Америка и полицията никога нямаше да го намери. Човек, обвинен в убийство, на свобода. Но благодарение на мен, на моята наблюда­телност и на невероятната ми способност да разпо­знавам бегълци - не веднъж, а цели два пъти - хората в този град и в окръг Стратън ще видят съдебната ни система в действие. Благодарение на мен. Освен това знам за този случай повече от всеки друг. Аз намерих Боби Ескобар, основния свидетел на обвинението. - Гърлото му се стегна и за секунди гласът му затрепе­ри. Но той не възнамеряваше да им достави удоволст­вието да го видят как се пречупва. - Просто не е чест­но. Само това искам да ви кажа. Според мен наистина трябва да размислите.

Тео сключи ръце върху масата. Двамата бяха потъ­нали във вестниците си и като че не го слушаха. На­края майка му каза:

- Уудс, според теб трябва ли да размислим?

- Нямам нищо против.

Тя вдигна очи към Тео и го удостои с една от онези широки майчински усмивки, които пръскаха топлина и щастие.

- Добре, Тео, размислихме. Но само днес, споразу­мяхме ли се?

Тео беше на седмото небе, но запази достатъчно самообладание, за да не се съгласява на никакво спо­разумение. Знаеше, че и по-нататък през седмицата ще отиде в съдебната зала, когато Боби Ескобар дава показания, но още не беше измислил как да го постиг­не. Скочи на крака, прегърна майка си, благодари де­сетина пъти и отиде да вземе кутията с корнфлейкс.

- Край на гладната стачка, така ли? - попита баща му.

- Така - отговори Тео.

Беше успял. Никога досега не беше прибягвал до заплаха, че ще гладува, за да изнудва родителите си, но току-що беше добавил и този номер в торбата си с хитрини. Едно от големите предимства на това да е единствено дете беше, че не се налагаше родителите му да измислят глупави правила, които другите деца да спазват. Те можеха да си позволят да са по-гъвкави, а пък Тео умееше да ги обработва.

В осем и половина Тео седеше на бюрото си в клас- ната стая на господин Маунт, наблюдаваше как минутната стрелка бавно се придвижва по кръга и чака­ше първия за деня звънец. Беше пристигнал рано и безуспешно се беше опитал да убеди господин Маунт да се отправи незабавно към кабинета на госпожа Глад­уел и да настоява Теодор Буун да бъде освободен от часа на класния, за да се втурне към съдебната палата, където залата със сигурност вече беше претъпкана. Господин Маунт беше на мнение, че достатъчно е обезпокоил госпожа Гладуел. Потърпи, Тео.

Звънецът най-сетне прозвуча и класът се успокои. Арън вдигна ръка и каза:

- Според мен не е честно Тео да гледа процеса Днес, а ние не. Какви са тия привилегии?

Господин Маунт не беше в настроение за спорове.

- Няма никакви привилегии, Арън - отговори той. - Тео ще наблюдава процеса днес и утре ще пред­стави резюме в часа по „Държава и право“. Ако не ти харесва, довечера можеш да напишеш доклад от три страници относно презумпцията за невинност и утре Да ни го црочетеш.

Така коментарите и въпросите на Арън секнаха.

- Тео, можеш да тръгваш. Пропускът ти е при гос­пожица Глория.