Джон Гришэм - Беглецът

Съдия Гантри нареди на пристава да въведе съдеб­ните заседатели. Отвори се страничната врата и зала­та притихна, докато съдебните заседатели влизаха един след друг. Бяха избрани предишната седмица на закрито заседание. Бяха четиринайсет - дванайсет редовни заседатели и двама резервни, в случай че някой се разболее или се наложи да бъде освободен. Всички ги наблюдаваха внимателно, докато заемаха местата си. Стратънбърг беше малък град, само със седемде­сет и пет хиляди жители, и според Тео почти всички се познаваха помежду си. Но той не познаваше никой от журито. Айк каза, че познава номер шест - привле­кателна жена на средна възраст, служителка в банка в центъра на града. И никой друг освен нея.

Съдия Гантри отдели няколко минути да разпита заседателите. Тревожеше го вероятността от неправо­мерни контакти. Дали някой е разговарял с тях относ­но делото? И така нататък. Съдиите винаги го праве­ха, а съдебните заседатели винаги отговаряха отрицателно. Този случай обаче беше различен. Пийт Дъфи разполагаше с пари - макар че никой не знаеше колко в момента след всичко, което беше надробил. С оглед на отчайващото му положение от него можеха да се очакват мръсни номера.

Джак Хоугън се изправи и се приближи към съдеб­ните заседатели. Беше висок и строен мъж, който все­ки ден се обличаше с еднакви черни костюми. Беше опитен прокурор и се ползваше с огромно уважение.

Тео много пъти го беше наблюдавал в съда. Започна с вежлив поздрав:

- Добро утро, госпожи и господа съдебни заседа­тели.

Представи се и помоли членовете на екипа си да се изправят. Хоугън не се отличаваше с външен блясък, но успя да стопи ледовете и да помогне на съдебните заседатели да се отпуснат. Обясни, че работата му е просто да представи фактите и да ги остави те да взе­мат решение.

А какви бяха фактите: Майра Дъфи, четиресет и шест годишна, беше удушена в дневната на дома си край голф игрището в „Уейвърли Крийк“. Голфът бе­ше важна подробност от това дело. По това време съ­пругът ѝ, обвиняемият Пийт Дъфи, играел голф сам, както правел често. Хоугън се приближи към масата си, натисна клавиш на един лаптоп и на големия екран точно срещу съдебните заседатели се появи голяма цветна снимка на Майра Дъфи. Беше красива жена, майка на двама прекрасни младежи. Следващата снимка беше от местопрестъплението: Майра Дъфи лежеше на килима в дневната на просторна къща. Ня­маше кръв, нямаше признаци на борба, просто една добре облечена жена, наглед заспала. Причината за смъртта беше удушаване. Последва въздушна снимка на голямата модерна къща, разположена в сенчест пар­цел, непосредствено до шестия феъруей. С помощта на снимки и диаграми Хоугън преведе съдебните за­седатели през събитията през онази ужасна сутрин. В единайсет и десет Пийт Дъфи започнал играта си на северното игрище с намерението да изиграе единай­сет дупки. Бил сам, в което нямало нищо необичайно. Бил сериозен голфър, който обичал да играе сам. Де­нят бил хладен и мрачен, игрището било на практика безлюдно. Избрал идеалното време за идеалното престъпление.

В този момент Джак Хоугън заговори за мотива. Пийт Дъфи се занимавал с недвижими имоти и спече­лил много пари, но пазарът се сринал и тогава той на­трупал доста дългове. Някои банки го притискали. Трябвали му пари в брой. Майра имала застраховка „Живот“ за един милион долара, чийто бенефициент бил съпругът ѝ.

Съдебните заседатели поглъщаха всяка драматич- на дума, изречена от Джак Хоугън.

- Мотивът е чисто и просто пари. Един милион до­лара, платими на Пийт Дъфи, в случай че съпругата му умре.

Отново към фактите: по времето на смъртта си Майра се подготвяла за обяд със сестра си в града. Входната врата била леко открехната. Алармата била изключена. Времето на смъртта беше определено като приблизително единайсет и четиресет и пет. С помощта на чертеж Хоугън обясни, че Пийт Дъфи се намирал някъде между четвъртата или петата дупка на северното игрище, на около осем минути път с ко­личка за голф от дома им.

Прокурорът замълча и се приближи към съдебните заседатели.

- В този момент Пийт Дъфи напуснал северното игрище и бързо отпрашил с количката. Крайната цел била къщата му. Пристигнал към единайсет и четире­сет и паркирал близо до задния двор. Господин Дъфи е десничар, затова като всички играчи десничари но­сел ръкавица на лявата си ръка. Доста износена ръка­вица. Но когато влязъл в къщата си през задния вход, той направил нещо странно. Бързо надянал ръкавица и на дясната си ръка. Две ръце, две ръкавици - никога няма да видите подобно нещо на голф игрище. Влязъл вътре, нападнал съпругата си и след като тя издъхна­ла, обиколил къщата на бегом, отварял чекмеджета и изваждал от тях разни неща като бижута, старинни часовници и пистолети. Инсценирал обир, та хората да смятат, че неизвестен крадец е влязъл в къщата с намерението да краде, но се е натъкнал на Майра, коя­то се наложило да елиминира, разбира се.