Джон Гришэм - Беглецът

Щеше ли Тео да присъства в съдебната зала? Ето това беше големият въпрос. Господин Маунт беше по­питал директорката, госпожа Гладуел, дали класът му може да присъства на откриването на процеса точно както предишния път, но молбата му беше отхвърле­на. Момчетата имали и други занятия, и други задъл­жения, затова не било редно неговият час да погълне толкова много време, и то извън училище. Тео и господин Маунт здравата се ядосаха, но не можеха да на­правят нищо.

Вторият процес на Пийт Дъфи щеше да бъде по-го­лям от първия. Защо госпожа Гладуел отказваше да го проумее? Момчетата щяха да научат много повече в съ­дебната зала, отколкото ако останеха да се мъчат с ис­пански или химия. След като се разбра, че няма да могат да отидат групово, Тео започна да крои планове сам да се измъкне от училище. Позачуди се дали отново да не се престори на болен, и то не с обичайната раздира­ща кашлица или стомашно разстройство, или темпера­тура, повишена със затоплена на радиатора кърпа, коя­то притискаше към челото си. Нищо от това нямаше да свърши работа най-вече защото родителите му често бяха виждали тези номера. Провери в интернет какви са симптомите на грипа, на ангината, на коклюша, дори на апандисита, но си даваше сметка, че това са твърде сериозни заболявания, за да ги симулира. Освен това майка му щеше да настоява да не мърда от леглото ня­колко дни. Хрумна му да се примоли на съдия Хенри Гантри, негов верен съюзник, и да се опита да го убеди, че трябва на всяка цена да бъде в съдебната зала. Си- гурно можеше да бъде полезен някак. Поговори с Айк за план, според който той го измъква от училище уж за да отидат на погребение, но си спомни, че и този номер вече беше използван. Накрая убеди господин Маунт да се намеси и да напише молба Тео да бъде изпратен да наблюдава първия ден от съдебния процес, за да до­кладва всичко в часа им по, Държава и право“. Госпо­жа Гладуел неохотно даде съгласие, но само ако роди­телите на Тео са съгласни.

И тук удариха на камък. Родителите му смятаха, че той вече е пропуснал много от училище. Обикновено бяха на различно мнение: единият казваше „да“, дру­гият казваше „не“ и обратно. Този път обаче останаха единен фронт и засега Тео не беше успял да ги победи. Не можеше да си представи, че ще изпусне процеса.

Спря да вали и небето започна да се прояснява. Той си взе душ, облече се, изми си зъбите, огледа дебелите си шини и накрая слезе до кухнята за последното сра­жение. Родителите му бяха на масата - пиеха кафе и четяха вестника. Баща му беше облечен с обичайния тъмен костюм. Майка му още беше по пижама и халат. Във въздуха се усещаше напрежение. Казаха си „доб­ро утро“, Тео седна на стола и зачака. Те сякаш не го забелязваха.

След няколко неловки минути майка му попита:

- Няма ли да закусваш, Тео?

- Не - отговори той рязко.

- И защо?

- Правя гладна стачка.

Баща му сви рамене, изгледа го с бегла усмивка и отново се вглъби във вестника. Ами гладувай колкото искаш, синко.

- И защо правиш гладна стачка? - попита майка му.

- Защото не сте честни с мен, а аз не обичам не­справедливостта.

- Вече водихме този разговор - каза баща му, без да откъсва очи от вестника.

Тео нерядко се изумяваше от времето, което роди­телите му отделят на местния вестник. Наистина ли в Стратънбърг имаше толкова интересни новини?

- Несправедливост е много силна дума, Теди - от­беляза майка му.

- Престани да ме наричаш Теди. Вече съм голям за това.

Думите му прозвучаха прекалено остро и майка му го изгледа с тъжен поглед. Баща му го стрелна строго с очи. Минаха още няколко напрегнати минути, докато Тео въртеше палци, а Джьдж гледаше нагоре, очевид­но гладен.

Баща му отгърна страницата и най-накрая попита:

- Колко ще продължи тази гладна стачка?

- До края на процеса.

- Ами Джьдж? Обсъдил ли си го с него?

- Да, говорихме надълго и нашироко - отговори Тео. - Той предпочита да не участва.

- Радвам се да го чуя. - Баща му смъкна вестника и погледна към Тео. - Дай да изясним нещо. Довечера отиваме в „Робилио“ - любимия ти италиански ресто­рант. Аз сигурно ще си поръчам или спагети с кюфтенца, или равиоли със спанак и телешко, след като хапнем моцарела с печени домати, разбира се. Майка ти вероятно ще си поръча капелини с морски дарове и може би патладжан на грил. Ще ни поднесат и кошничка с прочутия им чеснов хляб. Може дори да си вземем страхотното им тирамису за десерт. А ти през цялото време ще седиш и ще ни гледаш как се храним, ще усещаш уханието на чесновото хлебче, ще гледаш подносите с вкусна храна, които келнерите ни носят, и само ще отпиваш от водата си. Това ли се опитваш да кажеш, Тео?