Джон Гришэм - Беглецът

- Не, господине, не и в този съд. А и Теодор Буун не е истински адвокат, още не. По-скоро е правен съ­ветник.

- Трябва ли ми правен съветник като него?

- Не, господине, със сигурност не. Запознайте ни със случая.

Доволен и много по-спокоен, господин Туийл за- разказва:

- Ами, господин съдия, имам малка ферма, южно от града и отглеждам няколко породи кози, които ня­кои хора харесват за домашни любимци. Други ги от­глеждат заради месото и кашмирената вълна. Не са типични кози. По-дребни са и изискват по-малко гри­жи. Наричат се миотонични кози, защото имат специ­фично мускулно заболяване, известно като „миотония конгенита“. Само толкова ми е известно по научната страна на въпроса, но една от проявите на болест­та е, че мускулите им се схващат, когато изпаднат в паника, и тогава се сковават и падат с изпружени кра­ка. Затова им казват припадащи кози. Всъщност не припадат истински, в съзнание са, но остават в това състояние десетина секунди. След това се изправят и всичко е наред. Просто увреждане на мускулите, не е свързано с мозъка или нещо подобно.

- Припадащи кози? - попита съдия Йек.

- Да, господин съдия. Доста са известни в света на козите.

- Е, извинете. И какво е оплакването ви?

Господин Туил изгледа гневно Уди и Еван и про­дължи:

- Ами късно в понеделник следобед бях вкъщи и четях вестник, когато жена ми дойде и каза, че в коша­рата на козите става нещо. Тя се намира на стотина метра зад къщата и аз се запътих натам. Когато се при­ближих, чух смях. Някой беше проникнал в имота ми, затова влязох в бараката за инструменти и грабнах пушката. Когато се приближих до кошарата, видях тези две момчета да дразнят животните ми. Наблюда­вах ги няколко минути. Едното беше в единия край, а другото се беше облегнало на оградата и снимаше ви­део. Едното момче - не ги различавам - изскачаше из­зад коритото за вода, пляскаше силно с ръце, крещеше на козите ми и после се кикотеше, когато те припада­ха. Щом козите се изправяха, бягаха от него, а той ги гонеше и крещеше като идиот, докато приклещеше няколко, нападаше ги отново и се кикотеше, когато те припадаха.

Съдия Йек изглеждаше развеселен. Погледна към Тео и попита:

- Имаме ли това видео?

Тео кимна.

- Колко кози има в кошарата? - попита съдия Йек.

- Единайсет.

- Продължете, моля.

- После, и това вече наистина ме вбеси и положе­нието стана сериозно, едно от момчетата запали пиратка и я хвърли към козите. Бум! Всички единайсет кози се строполиха, изпружили крака като мъртви. Момчетата си плюха на петите, но аз ги погнах. Видя­ха пушката ми и разбраха, че това е краят на забавле­нията. Имат късмет, че не ги застрелях.

- Козите изправиха ли се? - попита съдия Йек.

- Да, господин съдия, но ето неприятната част.

Около един час след като прогоних момчетата и след като намерих имената и адреса им, се върнах в коша­рата да проверя какво е положението. И тогава видях, че Беки е мъртва.

- Коя е Беки?

Господин Туийл взе две увеличени снимки. Подаде едната на съдията, а другата - на Тео. На снимката се виждаше бяла коза, полегнала на една страна - или припаднала, или мъртва.

- Това е Беки - каза господин Туийл и гласът му изведнъж потрепери.

Погледнаха го - очите му бяха насълзени.

- На каква възраст е Беки? - попита съдия Йек.

- Беше на четири, господин съдия. Присъствах на раждането ѝ. Тя е може би най-сладката козичка, коя­то съм имал. - Мъжът изтри очи с опакото на дланта си и продължи с още по-слаб глас: - Беше съвсем здрава. Държах я, защото беше добро разплодно жи­вотно. А вече я няма.

- Обвинявате Уди и Еван Ламбърт, че са убили ко­зата ви, така ли? - попита съдия Йек.

- Тя си беше съвсем добре, когато те се появиха. Аз не карам козите си да припадат. Някои хора сигурно го правят за забавление, но не и аз. Тези момчета отнача­ло подплашиха козите ми до смърт, а после пиратката страшно ги разстрои. Да, господин съдия, мисля, че те убиха Беки.

- Колко струва козата?

- Пазарната ѝ цена е четиристотин долара, но за мен тя беше много по-скъпа, защото беше добро раз­плодно животно.

Господин Туийл вече се съвземаше.

Съдия Йек дълго мълча и накрая попита:

- Нещо друго, господин Туийл?

Той поклати глава.

- Тео.

Тео, който цяла нощ беше премислял аргументите си, а и през деня те не му излизаха от главата, започна с излагане на очевидните факти:

- Господин съдия, разбира се, клиентите ми са по­стъпили лошо. Имотът не е техен. Те несъмнено са били в нарушение и трябва да понесат наказание. Но не са действали предумишлено с цел да тормозят жи­вотните. Припадащите кози са известни тъкмо с това - те припадат. Господин Туийл току-що каза, че много собственици карат козите си да припадат просто за за­бавление. Проверете онлайн, вижте в Ютюб. Има де­сетки клипчета на хора, които притежават такива кози, които им крещят, показват се изневиделица с го­леми чадъри и така нататък, за да уплашат козите и те да направят, каквото се очаква от тях - да припаднат! Това е.